Веселин Златков
Българинът очевидно живее заради празниците си. Едва е приключил ноември, всички вече сме се настроили за Коледа и Нова година, хукнали сме за подаръци, редим украси… Какво друго ще свършим в последния месец на поредната отлитаща година сякаш вече няма значение, важното е само да сме готови за задаващата се мащабна почивка. А през това време по върховете на държавата ври и кипи, политическите страсти се развихрят със силата на истински зимни виелици, но на нас сякаш изобщо не ни пука. Вторачили сме се в празниците, концентрирали сме се общо взето само върху тях, което май си е истинско сладко отмъщение спрямо тези, които ни управляват. А че обществото има за какво да им отмъщава, в това нямам никакво съмнение.
Президентските избори и референдумът преди месец изиграха ролята на камъка в блатото и сега политическият елит на страната се вълнува. Но българинът хич и не го интересува, то е ясно, че всичко е само игра, маневри между тези, онези и третите, които леко се уплашиха, че народът вече е спрял да ги харесва и може следващия път да не гласува за тях. „Ха да ги видим сега какво ще измислят“, казва си наум обикновеният българин със саркастична усмивка. И ако някой му каже, че нестабилната политическа ситуация в страната трябва да го вълнува, защото ще повлияе на живота му, най-вероятно тази дяволита усмивка ще избухне в демоничен смях.
Българинът си знае отдавна, че който и да излезе победител от боричкането на върха, това нито ще му направи шарана за Никулден по-голям, нито пък пържолите за Коледа по-евтини. Политиката, която уж е толкова важно нещо, напоследък става само за мезе на виното или ракийката, освен ако домакинът не я забрани, защото и това се случва все по-често около трапезата. Докато някогашните партньори във властта се борят всеки да придърпа килимчето към себе си, народът лека-полека стига до консенсус: Да правят каквото искат, никой от тях не се сеща за нас, затова и ние ще спрем да им се връзваме!
Лошото обаче е, че освен безразличие към политиката, българите започват да изпитват нещо подобно и към работата си, към труда си, към това, което трябва да осмисля живота им и да ги прави полезни за останалите. Но както при обществения живот, и тук надеждите и вълненията изглеждат изгубени. „В България с честен труд не може да се забогатее“, това си мисли типичният ни сънародник, който от години си е на една и съща заплата. Седи си, не се и сеща дори да си търси нова работа, а то не че има и какво да го привлече към нея – и тя ще е същата като другата. Предприемачество, иновации, инвестиции?! Моля, не ставайте смешни! Тези думи вече се споменават само в скучните предавания по телевизията, а който се е докопал до някой европроект или обществена поръчка – е, той явно е с онези там, отгоре, дето сега са толкова развълнувани.
Така българинът обръща гръб на всичко, което не се отнася за празниците, макар и те да са чак след месец. Той просто иска да мисли за нещо хубаво, за нещо, което няма да го разочарова за разлика от останалите елементи на действителността. То всъщност и празниците могат да разочароват, та затова е добре да се подготвим отрано. Пък и така по-дълго няма да мислим за глупости като общество и икономика, нали?