Веселин Златков
Отминалата изборна 2015 година е може би първата, в която община Варна нямаше основание да се оплаква от липса на средства за реализирането на плановете си. Щедрото финансиране от централната власт наистина донесе реални ползи. В отговор на това, преизбраният кмет Иван Портних обеща темпът на обновяването на града да се запази.
За това обаче са необходими средства, а от проекта за бюджета за 2016-а личи, че те ще са значително по-малко от предишната година.
Именно мотивът да се осигурят повече пари в бюджета доведе до вдигането на данъка за придобиване на имущество от 2,6 на максималните по закон 3 %, което стана на специална общинска сесия между Коледа и Нова година. Въпреки възраженията и от левицата, и от десницата в общинския съвет, мнозинството около ГЕРБ прие тази промяна. Ползата от вдигането на този данък се изчислява на около 2,7 млн. лв., които допълнително ще влязат в общинската хазна.
Сумата всъщност не е чак толкова голяма и поражда един логичен въпрос: А можеше ли данъкът изобщо да не се вдига? Има ли вариант общината да използва по-добре ресурса си, за да увеличи приходите си?
Отговорът е – да, може. Едно от направленията, в които общината бележи стабилно неизпълнение години наред, е продажбата на общинска собственост. Тя зависи основно от самата администрация, която трябва да организира процедурите и да привлече потенциалните купувачи на имоти, които общината предлага. Важна е, разбира се, и ролята на общинския съвет, който одобрява сделките. В много случаи обаче именно в местния парламент е и голямата пречка. Тъкмо там се разгарят спорове дали една продажба на общински имот е целесъобразна или не, дали цената е удачна.
Обитателите на общински жилища отказват да ги купуват
Между общинските имоти, които имат потенциала да бъдат купени, има една по-особена група. Това са общинските жилища, в които се настаняват граждани, доказали нуждата си от покрив над главите си, който не могат да осигурят по друг начин. Въз основа на куп критерии и условия, между които основно е времето, в които те са обитавали даден имот, наемателите на общината могат да станат собственици на дома си. И за общината, и за гражданите това изглежда добър вариант. Въпреки това, интересът към купуването на тези жилища рязко спада.
Обясненията за това са различни, но основните причини са трудното отпускане на кредити от страна на банките, липсата на перспектива в такава инвестиция, което се дължи и донякъде и на факта, че много от жилищата не са в добро състояние. В последните години се говори и за това, че оценките на тези общински имоти надхвърлят пазарната им стойност. Подобни коментари бяха правени дори от общински съветници в миналия мандат, което означава, че те не са без основание.
Данните на община Варна сочат, че през 2012-а са продадени 116 общински жилища, като проходите от тях са надхвърлили 3,2 млн. лв. Тоест, с половин милион повече, отколкото се очаква да спечели местния бюджет от вече вдигнатия на максимум данък за придобиване на имущество. Трябва, разбира се, да отчетем, че в различните години условията на пазара на имотите са различни. Това проличава още през следващата година, когато общината е успяла да продаде само 16 жилища. След този драстичен спад тенденцията е към бавно възстановяване на продажбите на този тип имоти. През 2015-а обитателите им са купили 48 жилища, като в бюджета на общината от тези сделки са постъпили малко по-малко от 1 млн. лв.
Провалите на администрацията се компенсират от варненци
Важният въпрос, който трябва да бъде зададен в този случай е, дали само липсата на интерес е причината общината да не реализира резервите, които определено съществуват в сферата на управлението на имотите й. Че нещата могат да се подобрят, се отчита и в проекта за нова стратегия за управление на общинската собственост до края на новия мандат на местната власт през 2019 г. В анализа на ситуацията в нея обаче се подчертава основно един фактор – кризата.
Много неща в този анализ звучат по-скоро като оправдание, че години наред администрацията прави планове за продажба на имоти, които така и не успява да реализира. Всяка година неизпълнението се измерва в милиони левове. За 2015-а неизпълнението на плана за продажба на общинска собственост, отразено и в последната актуализация на общинския бюджет, е общо 2,5 млн. лв. Както се вижда, сумата е доста близка до това, което се очаква да се събере след вдигането на данъка за придобиване на имоти.
Има една важна подробност обаче. Реализирането на сделките с общински имоти зависи от работата на общинарите. Явно, след като те не се справят със задачите, които сами си поставят, се избира по-лесният път – парите да се съберат от гражданите.
Отделна тема е защо общинските сделки се провалят. Намаления интерес наистина е обективен фактор. Да се твърди обаче, че кой и срещу какво ще придобие даден общински имот не се влияе и от субективни задкулисни решения по етажите на администрацията и между съветниците, би било просто наивно.
В крайна сметка общината трябва да избере един ясен път за управление на собствеността си. Единият вариант е тя да се откаже изобщо да печели от нея и да я използва само за социални нужди и в полза на гражданите. Другият път е да подходи съвсем пазарно и да намери най-добрия начин да пълни бюджета си от тази собственост, било чрез наеми, било чрез продажби. До момента местната власт във Варна просто смесва двата подхода, според случая. А кой решава какъв е случаят – не е много ясно. Резултатът обаче е очевиден – парите не стигат и липсата им се компенсира с допълнителна тежест за гражданите и бизнеса.