Велин Пасков
Със съдействието на Посолството на Република Индонезия в София и Почетното Консулство на Република Индонезия във Варна
Преди години имаше една поредица, която се наричаше „Един човек, една камера, един автомобил”. Когато поемете към Бали всички мислят по подобен начин – „Един остров, един филм, една жена”. Иначе казано островът мечта и жената мечта Джулия Робъртс във филма „Яж, моли се и обичай”.
Самолетът на Еър Ейша приближаваше пистата в късния следобед. В тази част на света нощта не просто пада, а направо се сгромолясва и по тази причина, когато пилотът започна да рулира по пистата, сякаш попаднахме с мастилената „Американска нощ” на Франсоа Трюфо. Но когато си на Бали за първи път не ти е до никакви филми и единственото нещо, което очакваш е да те лъхне топлината, заради която си прелетял половината свят.
Но да се върнем назад във времето. Когато търсите билет за Бали в многобройните сайтове за полети трябва да напишете Денпасар. Това е столицата на острова, където се намира летището. След това, за да бъде преходът от самолетните седалки, в които сте стояли близо 10 часа, към мечтата ви, архитектите на летището са поставили по пътя ви към паспортния контрол Батуан. Това са копия на едни от храмовете, които задължително трябва да посетите по време на престоя си тук и изглеждат така сякаш са били разцепени преди векове от гневния Шива. След като минете проверките, първо се вливате в тълпата шарени туристи. После идва топлата вълна, отвъд портата на летището, която слага точка на очакванията и начало на страстното приключение наречено Бали.
Шофьорът на таксито ни потопи във вихрушката, която местните наричат вечерен трафик, а за несвикналите това е като жестока битка на живот и смърт. Минавайки на микрони от другите коли, водачът караше с лекотата на птица. Така разбрахме, защо най-популярната компания за таксита в Бали се нарича „Blue Bird”. Ако ви мързи да ходите или не сте фен на моторчетата, това е вашето превозно средство тук. След като си изтеглите приложението им за мобилен телефон вие ще сте царя на транспорта. Туристическия ни вид не впечатли човекът пред волана. Той се забавляваше с бляскавите ни погледи, които поглъщаха шаренията наоколо. Човекът или беше в добро настроение, или по начало беше разговорлив, защото ни препоръча да не се застояваме в хотела, а да отиваме веднага на плажа за първата ни атракция – залезът на Бали.
Не сме обиколили всички плажове на острова. Опитахме се, но … Първият плаж, който посетихме беше Кута Бийч, и като всяка първа любов той остана незабравим. Залезът в Бали е обичай, традиция, изживяване, тръпка … и още милиони думи, колкото са хората посетили това райско кътче в момента, в който слънцето целува океана. После, като в онази доста гадна картина на Гоя „Сатурн изяжда децата си”, той поглъща бавно, като анаконда, оранжевия диск.
Да си на пясъка по това време на денонощието не е някаква комерсиална туристическа атракция. Тук идват всички и местните, и туристите, и тези, които след повече от година не са решили дали това е тяхното място или не. Всички изпълняват един простичък ритуал. Идват на любимия си плаж, събуват джапанките и потапят жадно пръсти в започналия да се охлажда пясък. Може да звучи странно, но тук точната дума наистина е „Жадно”. След това очите ви жадно обхващат невероятната плажна ивица. Тя е дълга невъобразимо много километри. Като пионерче ме учеха, че „по-големо от Златни Пясъци няма”. Но тогава аз бях късметлия, защото бях видял африканските средиземноморски плажове. Но в Бали видях нещо много голямо, прекалено голямо, направо мащабно.
Ако през деня пясъчната ивица е широка около 40-50 метра, по време на отлива става двойна. Малкото вода в „новите територии” блести, като разтопен черно-червен метал. Децата пощуряват в тази мокротия и започва голямото ровене и шляпане. За нас беше интересно, че местните родители не пощуряват и не крещят „ела тук” или „ще се намокриш” или … хайде стига толкова, да се върнем в Бали. Родителите просто стоят на брега и като всички останали поглъщат позитивната енергия на криещото се слънце. Тук не се говори много, защото никой няма желание да наруши монолога на природата. Всъщност и температурата си казва тежката дума, правейки хората още по-омекнали, влюбени, впечатлителни, дзен и пиещи.
Правилно прочетохте – пиещи. Защото да изпиете една хубава бира, когато слънцето си отива в Бали, това е миг, заради който си заслужава да преминете половината свят. Не се нуждаете от супер шезлонги и столове. Затова, когато ви предложат две малки пластмасови столчета и малка маса от същия материал, като бонус за двете бутилки, вие се чувствате като истински крал и кралица. Поръчвате два радлера или бири от местния Bitang и ги пускате да се бълбукат по гърлото ви, докато очите ви малко по малко започват да свикват с тъмното. Така започна първата ни нощ в Бали – със залез. Сред хилядите хора на потъващия в мрака Кута Бийч, ние разбрахме че сме на правилното място.
Фото: Велин Пасков и Мария Паскова