Веселин Златков
Повечето хора в България май все още не са наясно, че ако не настъпи някакъв драстичен обрат в поведението на управляващите в парламента, на следващите избори ще трябва да ходят задължително да гласуват. Задължението да избереш някой кандидат или някоя партия, макар и да не харесваш и да не вярваш на никого от тях, вече беше одобрено от депутатите на първо четене. Ако решиш да се скатаеш от участието в политическия цирк, в който се превръщат изборите у нас в последните години – 50 лв. глоба, това е положението! Ако пък си на социални помощи и не можеш да си извадиш сумата от джоба, ще ти спрат помощите. Пожалени от санкциите са само хората с трайни увреждания и старците над 80 години.
Не знам как ви се струва това на вас, скъпи читатели, но според мен няма по-голяма обида, която българските политиците да са нанасяли на народа в последно време. Да гласувам задължително?! Защо?
Задължително ли е политиците да изпълняват предизборните си обещания, с които ни засипват и които очевидно са неизпълними? Не! Задължително ли е депутатите да бъдат в залата на Народното събрание, което е на практика тяхното работно място? Не! Задължително ли е да напуснат парламента, когато самите им съпартийци вече не ги искат и когато цялата държава разбере, че не само за народни представители, а и за метачи на улиците не стават? Не, разбира се! В такава ситуация депутатите стават „независими“. Казано по-просто – разжалвани предатели, скрити някъде „на завет“ в залата на Народното събрание, безименни, безмълвни, но все така добре платени от бюджета, който народът пълни с данъците си.
Странно е наистина колко са скъсали връзката си с реалността хората във властта, за да тръгнат да дисциплинират избирателите с глоби. Явно вече и купуването на гласове не помага на легитимирането на една политическа система, която на практика никой не харесва и дори не може да понася. Защото ако питаш десет човека на улицата дали са доволни от хората, които решават съдбата на България, поне 8 от тях ще кажат едно и също: „Да се махат всички!“
Политиците ни очевидно не разбират защо хората гласуват все по-рядко и все по-вяло. Не е защото не ги интересува, напротив – политиката е нещото, за което българите най-често говорят напоследък. Избирателите са уморени от лъжи, обезверени и изнервени. Те просто не искат да гласуват, не искат да са свързани по никакъв начин с това, което се нарича управление, а всъщност е едно безкрайно тъпчене на едно място, ослушване, снишаване и дебнене на нещо, от което може да се извлече изгода, която в крайна сметка винаги се измерва в пари, които пълнят джобовете на политиците.
Но всъщност проблемът е още по-голям и далеч не толкова морален или философски. Спомняте ли си последния вот? Спомняте ли си покъртителните сцени от зала „Арена Армеец“, където членовете на избирателните комисии припадаха, изпадаха в истерия и буквално молеха някой да ги отърве от мъките на изборния процес у нас? Това се случи при положение, че на последните избори гласуваха максимум половината от избирателите. Представяте ли си какъв ад ще настъпи, ако гласуват всички?