Неделчо Добрев се пошегувал с шофьор има ли кенгура в Ботсвана
Българската ракия се оказа силна за жителите на Маун
Варненските футболисти Живко Бояджиев и Неделчо Добрев-Бирата бяха част от екзотично приключение в Африка. В периода 27 февруари–8 март в град Маун, Ботсвана, двамата участваха в Международна академия под наслов „Спортът като средство за въздействие и мобилизиране на общности“. В проявата имаше представители на 4 държави от 3 различни континента – Европа (България), Азия (Турция) и Африка (Зимбабве, Ботсвана), като страната ни бе представена от 20 младежки работници и трима обучители от името на сдружение футболен клуб „Интер“ (Добрич), което е и водеща организация в инициативата. Домакин беше сдружението „Поетаванго“ от Маун, а събитието се проведе в рамките на проект “Възраждане и мобилизиране на общности чрез спорт: Интегриране на мениджмънта на спортни събития в работата с младежи за постигане на трайнo социално въздействие” (SCORE), който се изпълнява с финансовата подкрепа на програма Еразъм+ на Европейската комисия.
Проектът е вдъхновен именно от историята на местен ботсвански футболен отбор – Санкойо Буш Бъкс, който е забележителен пример за това как футболът е спомогнал за интеграцията на местната общност. Отборът е основан през 1996 г. в малко село с население под 500 души (повечето от които са били от малцинствен произход), раздирано от племенни конфликти. След като отборът събрал на едно място младежи от различните племена в обща игра, вътреобщностните конфликти и недоверие между семействата били преодолени и било поставено началото на сплотена и стабилна местна общност. Сега тимът вече играе във висшата лига в Ботсвана.
Черпейки вдъхновение от този пример, партньорите по проекта организираха Международната академия, която в рамките на 8 дни подготви младежки работници как да организират спортни събития, чрез които да промотират и въздействат на младежите в местните общности по различни социални въпроси. Учебната програма на академията включваше теоретични занятия в областта на: Мениджмънта на спортни събития, Социално въздействие чрез спорт, Социално предприемачество и иновации, които бяха съчетани с практически упражнения – уоркшопове или работилници. Пилотният елемент на програмата носи интегрираната в обучението иновативна обучителна практика – „учене чрез правене“, която се изразява в организацията на футболен турнир, осъществявана от самите обучаеми в академията.
Турнирът имаше мащаб на международното спортно събитие. В него се включиха представители на Интер, които се съревноваваха на футболния терен с пет отбора от Ботсвана – аматьорски и такива, които са част от първа дивизия (Маун Тайгърс) и висшата лига в страната. Една от последните срещи бе със самия Санкойо Буш Бъкс, който е и вдъхновението за реализацията на проекта.
Участниците в събитието, както и стотиците представители на местната общност в Маун, бяха запознати от представителите на българската делегация и с нашите обичаи и традиции – мартеницата, конните надбягвания на Тодоровден, а на 3 март им беше разказано и за националния празник на България. В рамките на специално организирани 4 футболни работилници за местни ученици (включително и такива в неравностойно положение) младежките работници от Интер промотираха социалното включване, не-дискриминацията и толерантността, и демонстрираха професионални методики, които се прилагат по време на тренировки по футбол, тактики за игра и технически отигравания. Повече от 700 души – деца и възрастни, с интерес към спорта бяха въвлечени в дейностите по време на академията и имаха възможност да се насладят на създадената атмосфера на приятелство, споделяне на добри практики и взаимно учене.
За Ботсвана Живко, Неделчо и още 22-ма души в групата са пътували 40 часа по земя и въздух. Пристигнали с автобус в Истанбул, а после сменили три самолета – до Дубай, Йоханесбург и Маун.
„Посрещнаха ни добре, настаниха ни в хотел и през цялото време бяха любезни с нас. Тренирахме на изкуствен терен с писта около него и изиграхме четири мача. Два от тях бяха срещу най-силния им отбор, в единия завършихме наравно, а в другия победихме. Техните футболисти са атлетични, но в техническо и тактическо отношение са по-назад. Важното е обаче, че се влагат в играта и заниманията със страст и хъс. Иначе в Маун повече играят софтбол и нетбол, леката атлетика също е на почит”, заяви за „Народно дело Седмицата” Живко Бояджиев.
Той и Неделчо имали шанс да отидат на сафари в намиращия се наблизо ловен резерват Мореми по делтата на река Окаванго. Срещу такса от по 100 долара на човек варненци се потопили в един приказен свят, изпълнен с много природни забележителности и уникални животински видове.
„Взеха ни в 5 сутринта с три джипа. На КПП-то ни подложиха на стриктна проверка, тъй като нямаш право да носиш оръжие и каквито и да е било твърди и опасни предмети. Ако някой все пак заобиколи закона и убие животно, глобите са солени”, призна Живко.
Разположен върху 60 000 кв.км, Мореми е почти колкото половин България, но по време на 14-часовото сафари българите са успели да видят голяма част от неговата обаятелност, преминавайки край жирафи, слонове, носорози и лъвове. „Животните бяха на 10-15 метра от нас, но само ги снимахме. Никой, разбира се, нямаше смелост да слезе от джипа и ги доближи, защото рискуваше да се превърне в плячка. Покрай невероятната гледка имах също удоволствието да застана зад волана и да карам”, допълни Живко.
Последният се снимал под сянката на 800-годишен боабаб, а впоследствие му направило впечатление колко внимателни са местните в опазването на чистотата в резервата: „Хранехме са на точно определени места, като остатъците задължително се прибираха в чували. Един от нашите хвърли обелка от ябълка и веднага му направиха остра забележка. Водачът обясни, че никой няма право да замърсява природата в резервата, в противен случай подлежи на санкции.”
В един момент, верен на себе си, Неделчо Добрев развеселил обстановката в джипа с неуместна шега. Той подхвърлил на шофьора кога най-после ще видят кенгуру, но му било отговорено с усмивка, че директни полети за Австралия от Маун днес няма.
Срещу същата такса нашите се и разходили 6 часа с лодка по мътните води на река Окаванго. Гледали как хипопотами се забавляват, а рибари хвърлят въдици в очакване на богат улов. След като спирали няколко пъти за кафе, слезли и да обядват, но едва ли са подозирали каква неприятна изненада ги очаква.
„Докато хапвахме, черна мамба пропълзя на 4 метра от нас, шмугна се между камъните и продължи към храстите. Не беше от големите, но направи достатъчно, за да ни секне апетита и изправи на нокти. Водачът отиде да я проследи, за да се увери, че няма да се върне. После ни разказа, че змиите често влизат в къщите на хората и има много смъртни случаи”, разкри поредното си изживяване в Африка Живко.
На фона на екзотиката обаче той се потопил и в мрачната действителност на големия колкото Добрич африкански град.
„Мизерията и беднотията веднага се набиват на очи. Дали са отражение както на къщите им, така и на облеклото им. Хората нямат голям избор за прехрана, единствено туризмът спасява повечето от тях от глад. Работят за месечни заплати от 150 долара, но добре поне, че стоките от първа необходимост са евтини. По-скъпи са единствено цигарите и алкохолът. Местните обаче са възпитани да не пият, а в заведенията е забранено пушенето на лица под 21 години. Една вечер решихме да ги почерпим с българска ракия, но когато отпиха няколко глътки, признаха, че им идва прекалено силна и продължиха с любимия им безалкохолен пунш”, разказва Живко.
В заключение той изрази задоволство, че в Маун се е докоснал до един друг свят и различни обичаи и традиции, както и че срещнал нови приятели.
„Хората там, въпреки трудния начин на живот, са весели, неподправени и усмихнати. Пожелах им Господ да ги закриля и да им носи повече емоции и щастливи мигове, за да преодоляват несгодите по-леко”, завърши Живко Бояджиев.