Графитите не са съвременно откритие и това го доказват многото надписи, открити на различни археологически обекти. Вероятно най-старият във Варна е от 2-3 век и се намира в една от нишите на Големите римски терми в морската столица. Подробностите разказва пред Радио Варна Теодор Роков от Регионалния исторически музей във Варна.
„В днешно време графитът представлява цветно изображение върху нещо. В древността обаче това е надпис или схематично изображение, издраскано върху мазилка. Това се обяснява с липсата на цветни бои, те са били скъпи, сложни и недостъпни за обикновените хора, но и запазена марка при изобразяване на царското семейство и украсяване на публични сгради. Във Варна в Римските терми има много графити. Те са на старогръцки и латински език, има и чисто еротични. От Средновековието има доста графити в Аладжа манастир. Те вече имат религиозен характер“, обясни специалистът.
Роков разказа също, че надписите от Аладжа манастир са на място и в момента. От Римските терми мазилката е смъкната, правено е опит да бъдат укрепени, много от тях са в такова състояние, че не позволява да бъдат излагани пред публика, но са добре фотографирани.
В галериите, които са били използвани за търговски помещения, едно от най-интересните изображение е на древното пристанище на Одесос. Нарисувана е сцена на разтоварване на товарен кораб- малка лодка, която е привързана към кораб с характерната за това време „птича ” украса. Те са били използвани за превоз на зърно. Помещението, където се намира този надпис обаче затворено със заварена решетка. Периодично дъждът, който се просмуква през стените, оказва влияние върху този много интересен графит. Той е може би от 2-3 век, най-големият разцвет на Одесос.
„От периода на езичеството имаме бойни сцени, конници, ловни, изображения на елени, човешки лица, които се свързват може би с шамански ритуали. Изображение на женско божество в полов акт, което се свързва с вярванията на българите. Когато се приема християнството, изображенията коренно се променят. Правят се риби, кораби, кръст, които са символи на християнската общност. Откриват се предимно в скални манастири. Някои от монасите пишат, че са живеели на съответното място“, обясни още Теодор Роков.