Веселин Златков
В Деня на българската Независимост варненци станаха част от един интересен експеримент, който даде поне няколко теми за размисъл. Тъй като 22 септември е и официално обявен и за Световен ден без автомобили, общината реши да затвори части от два булеварда – „Княз Борис I” и „Сливница“. Така на практика пешеходното ларго, водещо към входа на Морската градина, изведнъж се разшири в две посоки – към общината и към Икономическия университет.
Естествено, тъй като Варна през тази година е и Европейска младежка столица, заниманията на тийнейджърите и останалите млади граждани бяха в основата на случващото се. Скейтърите и екстремните велосипедисти имаха възможност да проверят какво е да караш там, където иначе е територия само за коли. Около градинката „Севастопол“, която беше в центъра на внезапно разширената пешеходна зона, се появиха много бързо импровизирани сергии, места за игра за деца, голямо поле за шахмат и поредица от други приятни изненади.
Казано накратко, инициативата придоби характер на градски празник, много непринуден и свободен, без да е обременен от излишни церемонии и ритуали. Естественият въпрос, който вероятно са си задали мнозина, е не може ли това да се случва по-често?
Ясно е, че Варна е град, който е претоварен с автомобили, затова и надеждите за „отвоюване“ на допълнителни пешеходни площи в центъра е на практика невъзможно. Това стана и при изпълнението на големия проект за ремонт и осъвременяване на центъра. Въпреки предварителните намерения с него да се обособят нови зони, където колите нямат място, в крайна сметка резултатът беше друг. В Гръцката махала се обособиха някакви полупешеходни маршрути, бяха обособени велоалеи, в резултат на което някои улици станаха още по-тесни и в крайна сметка се създадоха допълнителни проблеми.
За съжаление, който си е представил, че пространството около „Севастопол“ ще се използва само за пешеходни разходки, ще остане разочарован. От варненци обаче зависи дали подобни инициативи ще бъдат повтаряни в бъдеще. Улиците в центъра на града така или иначе се затварят в много случаи по време на празници. Може би е добре да помисли дали това трябва да става само в определени часове и може ли булевардите да остават пешеходни за по-дълго.
Защото е ясно, че гражданите на Варна имат нужда от подобни промени. Това доказа и инициативата в Световния ден без автомобили. Въпросът не е само в шарения купон, който се получи. Въпросът е и в създаването на навик да не възприемаме Варна като град, който е застинал в едно положение. Градът ни в последните години се мени, но е време да се променят и хората, да се търси изненадата във всекидневието им, да се създават възможности те да погледнат средата, която обитават, под друг ъгъл. Може би това ще помогне да преоткрият града си и да променят отношението си към него, при това в положителна насока.