Веселин Златков
Във Варна почти няма място да изхвърляне на смет, около което да не са захвърлени стари дивани, матраци, дюшеци, кресла и всевъзможна стара покъщнина. Голяма част от тези мебели може би много по-рано е трябвало да се озоват на боклука, но явно сега им е дошло времето. Собствениците им, които са се отървали от тях, оставяйки ги около контейнерите (както е правилно), а не в тях, най-вероятно са останали разочаровани. Старото обзавеждане не изчезва, то просто си остава на тротоара, където е било изхвърлено я преди седмица, я преди цял месец.
Че във Варна, Морската столица на България, има криза с боклука, е повече от очевидно, защото хората усещат проблема и с носа си. Лошото е, че това се случва през лятото, когато градът се препълва с хора, а повече хора значи и повече отпадъци.
И ако битовата смет, макар и с драматично закъснение все пак се извозва, то старата покъщнина си остава на тротоара буквално докато изгние или докато някой по-практичен клошар не види в нея нещо, което да му свърши работа. Очевидно всички отговорни се правят на слепи за проблема – и фирмите по чистотата, и районните кметства с цели отдели по екология и опазване на обществения ред, които трябва да дават информация за проблема към фирмите. За общинските съветници и по-висшите чиновници в „голяма“ община изобщо не говорим, те вероятно не ходят по тротоарите и не си изхвърлят сами боклука, така че просто няма как да видят за каква мизерия става въпрос около контейнерите.
Подобна е ситуацията и със зелените отпадъци. Ако един клон се отчупи от дърво и падне на пътното платно, той просто се премества на тротоара и стои там, докато изсъхне достатъчно, за да стане за подпалки на някоя циганска печка. А иначе четем и гледаме презентации за разделно събиране на отпадъци, организираме сезонни почиствания и какво ли още не. Крайният резултат е, че при разходка по централните улици на Варна можеш да видиш какви ли не неприятни гледки.