През миналата седмица варненската държавна резиденция „Евксиноград“ беше център на междуправителствени контакти, които демонстрираха съгласието и стабилността на Балканския полуостров. Посланията на срещата на премиера ни Бойко Борисов с министър-председателите на Гърция Алексис Ципрас, на Румъния Михай Тудосе и с президента на Сърбия Александър Вучич обаче за българската аудитория останаха малко или много в сянката на скандалите, които разтресоха държавата ни. Вътрешнополитическите сътресения, които започнаха с т.нар. „кумгейт“, преминаха през подадената от замесения в него депутат от ГЕРБ Делян Добрев оставка, която с гласовете на съпартийците му беше отхвърлена, и стигнаха до върха си с показното размахване на пръст на медиите в студиото на Ново тв, нямаше как да не оставят мирната реторика за стабилността на региона на заден план.
Какъв всъщност беше конкретният резултат от четиристранната среща в „Евксиноград“? На практика, това не стана много ясно. Разбра се само, че в момента, в който други държави и региони поставят под съмнение стабилността на Европа и в частност на ЕС, Балканите заемат поне на думи обратната позиция.
Желанието за сътрудничество в сферите на инфраструктурата и транспорта, които естествено се очертават като главни сфери за развитието на региона, вероятно ще намери по-конкретен израз при следващи подобни срещи. Надеждата, че в „Евксиноград“ е поставено началото на нещо ново, все пак е силна, още повече в светлината на предстоящото председателство на ЕС, което очаква страната ни.
„На Балканите сме се разбрали да няма велики, всички сме равни и трябва да развием отношенията си така, че да станем пример за мир, стабилност и просперитет“, това заяви министър-председателят Бойко Борисов на брифинг след четиристранната балканска среща, на която беше домакин в „Евксиноград“. В резиденцията българският премиер разговаря с министър-председателите на Гърция Алексис Ципрас, на Румъния Михай Тудосе и с президента на Сърбия Александър Вучич.
Премиерът Бойко Борисов изрази желание Балканите да излъчват мир, стабилност и просперитет, което е в интерес на хората и бизнеса в региона, както и допринася за реализирането на общи градивни проекти. „Искаме да помогнем на ЕС да не мисли за нашия регион, да не създаваме проблеми в региона ни. Помъдрели сме и търсим развитие, а не спорове“, каза още Борисов. По думите му естественото място на Сърбия е в ЕС.
Сръбският президент Александър Вучич благодари за подкрепата, която Сърбия получава по европейския й път. „За нас мирът и стабилността са най-важни“, изтъкна той и също подчерта значението на работата по инфраструктурните проекти между четирите държави. Вучич изрази надежда да бъде добър домакин на следваща среща в този формат в Белград.
Четирите държави можем да играем съществена роля за развитието на региона, заяви от своя страна министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас. Той приветства българската инициатива да се проведе среща на върха за Западните Балкани в рамките на предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС. Ципрас акцентира върху сътрудничеството на четирите държави в енергетиката, транспорта и управлението на кризи в сферата на сигурността. Ако мащабните проекти, за които говорим, се реализират, това ще промени хоризонта и ще даде друг размах на нашия регион, добави гръцкият премиер.
Министър-председателят на Румъния Михай Тудосе акцентира върху добросъседството и енергийната сигурност. По думите му четирите държави трябва да действат като един партньор по енергийните теми и да имат добра координация относно инфраструктурните проекти.
Заедно с Румъния: Мостове, пазари, Шенген
Решението да се изгражда инфраструктура и мостове или хидроенергийни съоръжения ще бъде взето след среща на ресорните министри от България и Румъния. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след разговора с румънския си колега Михай Тудосе в резиденция „Евксиноград“, където се проведе съвместно заседание на двете правителства. Премиерът Борисов добави, че по различните проекти ще се търсят инвеститори, съвместно с румънската страна, като изтъкна, че тол системата и концесионирането ще дадат възможност след това съоръженията да се изплащат.
Българският министър-председател приветства идеята на румънския си колега двете страни да излязат заедно на арабския и китайския пазар, за да могат да отговорят в по-висока степен на изискванията за количества и капацитет. Правейки търговски къщи и подпомагайки ги като държави, заедно с частния бизнес в земеделието, можем да си партнираме, за да покрием този неограничен пазар, посочи Борисов.
Премиерът акцентира също върху темата за Балканите. По думите му фактът, че в следващата тройка за председателството на Съвета на ЕС, участва и Румъния, дава шанс Дунавската и Черноморската стратегии да придобият много реални измерения. Борисов беше категоричен, че България и Румъния работят не само в полза на своите два народа, но и на всички, давайки за пример коридор номер 8.
Относно Шенген, Борисов заяви, че е България и Румъния ще продължат да работят по темата с такт и дипломация и без много емоции. Оценката сме получили от Европейската комисия, от Европейския парламент, няма какво да ни притеснява от репутационна гледна точка, каза още премиерът. Той добави, че сред темите на днешните разговори е била също енергетиката, като изтъкна, че неслучайно първият интерконектор е изграден именно с Румъния.
Говорихме за инфраструктурата, но не като самоцел. Двете държави ще бъдат конкурентоспособни в Европа, ще предложим и по-добър живот на нашите граждани, заяви от своя страна румънският министър-председател Михай Тудосе. Той добави, че двете страни предлагат на ЕС една от най-безопасните граници и сътрудничеството им по отношение на реда може да служи за модел. По думите му България и Румъния са острови на стабилност и безопасност в региона. Съвместното заседание между правителствата на България и Румъния приключи с подписването на двустранни документи в областта на транспорта, енергетиката, труда и социалната политика, вътрешните работи и икономиката.
Тази среща ще остане в историята на двете държави, отбеляза Тудосе и изрази готовност двустранните контакти да продължат да се провеждат регулярно.
Осигуряваме безопасността на корабоплаването с убежища
Безопасността на корабоплаването в общия българо-румънски Черноморски регион ще бъде осигурена чрез предоставяне на достъп на кораби, нуждаещи се от помощ, до места за убежища. Това ще бъде възможно след подписаното миналата седмица споразумение в присъствието на министър-председателите на България и Румъния Бойко Борисов и Михай Тудосе и министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и румънските министри на транспорта Александру-Ръзван Кук и на комуникациите и информационното общество Лучиан Шова.
По този начин ще бъде осигурена безопасността на морското корабоплаване и ще бъдат изпълнени европейските изисквания за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация.
Чрез парафирането на споразумението се определят процедурите за сътрудничество с румънската страна за съставянето на план за приемането на кораби в пристанищата от Черноморския регион и обезпечаването на тяхната безопасност. Чрез него се регламентират и принципите на двустранното сътрудничество, както и вземането на решения при предоставяне на място за убежище на кораб, с оглед избягване на ненужен риск за корабоплаването и околната среда. Очаква се обмяната на информация между отговорните институции да бъде значително подобрена, което ще улесни координацията между компетентните органи в двете държави за навременна намеса, оказване на помощ и предоставяне на места за убежища.
Преди подписването на споразумението министър Ивайло Московски проведе и работни срещи с колегите си министри Александру-Ръзван Кук и Лучиан Шова.
Министър Московски увери колегите си, че България подкрепя изцяло бъдещо участие на Румъния в мултимодалния коридор Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе. Министрите обсъдиха и напредъка по съвместния за двете страни проект Danube Safety Net, както и темата за поддържането на българо-румънския участък на река Дунав. Московски увери своя колега, че в това направление българското правителство води активна политика и до 3 години страната ни ще разполага със съвременна техника за проучване на реката и драгиране на критичните участъци.
Министър Московски запозна колегите си и с приоритетите на България в сектор „Телекомуникации“ за предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз. Той увери румънските си колеги, че с избирането на Мария Габриел за еврокомисар по цифровата икономика и общество, Румъния може да разчита напълно на подкрепа в ИКТ сектора, както и изрази увереност за успешната бъдеща съвместна работа между двете балкански държави.
Посланикът на Гърция говори с кмета Портних за връзката Кавала – Варна
Кметът на Варна Иван Портних се срещна с посланика на Гърция у нас Н.Пр. Григориос Василоконстандакис. Дипломатът бешее в морския град във връзка с посещението на министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас.
Кметът запозна посланика с инфраструктурните проекти, които се реализират във Варна със средства от европейските фондове и с помощта на правителството, както и с двете икономически зони, които дават нови възможности за инвеститорите, с преместването на пристанището. Специално внимание бе обърнато и на факта, че Варна и Солун са носители на титлата Европейска младежка столица.
„Има големи перспективи в развитието на града. Разбирам, че има равновесие в политиките на развитие между Вашата администрация и правителството относно привличането на инвеститори и растежа на туризма“, заяви Н.Пр. Григориос Василоконстандакис. Той припомни за договореностите, постигнати по време на визитата на премиера Бойко Борисов в Кавала и подписването на меморандум за изграждане на скоростен жп коридор, който ще свърже Егейско и Черно Море с река Дунав.
Проектът ще гарантира бързи транспортни комуникации и активно развитие на пристанищата на Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе. Кметът Иван Портних и Н.Пр. Григориос Василоконстандакис се договориха Варна да домакинства форум с участие на български и гръцки фирми в областта на инфраструктурата, търговията и туризма.