Виолета Гурнакова
Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли бяха на 13 и 14 май, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от институцията.
В историята на Варненския оперен театър след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет.
В главните роли са Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов – Мелитоне, Силвия Ангелова, и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.
Ето какво разкриват за работата и възгледите си двама представители на творческия колектив – главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.
Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера – Варна
Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст
След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт, Австрия, като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-а започва работа и в Магдебургската опера и това е само част от дългата му творческа биография.
– Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?
– На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Неслучайно избрахме и петък, 13-и, за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя. Определяме ли ние съдбите си, или тя определя нашия път – човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”. Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден.
– Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?
– Не може, но трябва и публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг.
– Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?
– Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-2013-а спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. През февруари спечелих конкурс в Магдебург за нов 3- годишен договор. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но се влюбих много в операта.
– Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При Вас как е?
– Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза, но там не знаят в какъв рай живеят. Тук при нас нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване през последните 20 години.
Венцеслав Анастасов, баритон
Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си
Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.
Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .
– Възприемате ли се като лошия герой?
– Той не е лош, той е фанатик, който праволинейно следва отмъщението, което е наложено в културата на тези земи по онова време.
– Вие като човек какво мислите за отмъщението? Носи ли то разплата, или води до още беди?
– Отмъщението води до разплата само когато е сладко и носи удоволствие… (Смях.) В наши времена не би трябвало да се говори за такива вендети.
– Вярвате ли в съдбата?
– Да, вярвам в съдбата и в нейната сила. Дотолкова, доколкото всяко наше действие – съзнателно или несъзнателно, ни насочва по нашата пътека. Ако завия наляво или надясно по улицата, съответно ще срещна едни или други хора и от това ще произлязат различни събития. Всеки ден се случва нещо, срещаш се с някого. Има значение например в какво състояние ще си в този момент заради това дали този човек ще те запомни за цял живот или ще те забрави след 5 минути. Всичко е комбинация на енергии и пътища. Това е съдбата. Винаги е можело да е по-различно, но изборът подсъзнателно си е наш и той води до определени резултати.
– Заглавието звучи ли Ви фаталистично?
– То предизвиква размисъл и страх. В Италия имат това заглавие за фатално. Оперните хора никога не нарича силата на съдбата там с нейното истинско име, а я назовават „онази опера”. Някои вярват, че е водила до фатални обстоятелства. За това неслучайно я правим на петък, 13-и. (Смях.)
– В свободното си време, ако не сте оперен певец, опера ли бихте слушали или нещо друго?
– Този въпрос дава част от отговора, че в свободното си време не слушам много музика. Но ако съм лаик, бих слушал Верди. Слушам, макар и рядко, всякакъв вид класическа, предимно оперна музика. Предкласика и също така по-съвременни заглавия. И двете рядко се поставят у нас. На публиката желая здраве и дълъг живот и да да се престраши да дойде на „Онази опера“.