Чавдар Димов
В три поредни броя „Народно дело Седмицата“ публикува изследването на Чавдар Димов за произхода на традицията Джулай морнинг и нейните корени сред рокаджийските компании във Варна в първата половина на 80-те години на ХХ век. От проучването и разговорите със свидетели се изясни, че първата сбирка за посрещане на първия юлски изгрев се е състояла през 1983 година. Предлагаме ви последната част от текста, посветен на превръщането на Джулая в явлението, което го познаваме днес и как постепенно неговите създатели се дистанцират от него.
В следващите години през 80-те, след като започнаха да прииждат много хора и от други градове, обликът на Джулая доста се промени – продължи Лидка. Идваха хора, които дори не харесваха нашата музика, които дори не се интересуваха от идеята на Джулая. Просто идваха да си правят купон и да се напият. Дори се случвало да ми задават абсурдни въпроси, като: „Ти защо си тук?! Какво общо имаш ти с Джулая?!“ Такова отношение не се харесваше на хората от нашата компания и ние малко по малко започнахме да се дистанцираме.“
„Така беше! – потвърди Чайката – След като Джулая се премести, вече на Южния плаж, идваха какви ли не типове, отвсякъде. Напиваха се, ставаха пиянски скандали, закачаха нашите момичета. Имаше сбивания. Въобще – неприятна работа. За това постепенно се отдръпнахме. И сигурно това е една от причините сега да не се знае истинската история за началото на Джулая – нямало е кой да я разказва. За това е много хубаво, че си решил да напишеш историята“ – завърши Чайката.
Тук е мястото да добавя и моите спомени. Те са след 1992 г., когато Джулая се посрещаше вече и на Рибарския плаж във Варна (който вече не съществува, защото е застроен). Тогава там беше заведението на Коко (Константин Петров), от 1991 до 2000 г. По това време то беше единственото място по крайбрежната алея, където се пускаше свястна музика, подходяща за Джулая, за разлика от всички други, които заглушаваха с досадната чалга, характерна за ранния преход. Джулая, като събитие, вече беше популярен и обикновено плажът беше препълнен. Там хората се събираха на отделни групи. На фона на рок музиката от заведението имаше пийване, нощно къпане в морето и пак пийване, наситено с добро настроение и много позитивни емоции, до дългоочаквания изгрев на Слънцето…
Останалата част от историята е вече известна – Джулая започва да се посреща и на други места извън Варна, предимно по Черноморието, а през новия век се провежда организирано на Камен бряг, благодарение на бившия кмет на Каварна – Цонко Цонев, където редовно се празнува с участието на екс вокалиста на Uriah Heep – Джон Лоутън, заедно с български групи. Гостували са също Кен Хенсли и Пол Нютън, които са сред членовете групата, записали превърналата се в химн на празника песен July Morning. Така се придава празнична атмосфера. Събитието вече редовно се отразява и от националните медии…
И така, в резюме може да се обобщи:
Посрещането на Джулая възниква за първи път във Варна през 1983 г. Тогава първото юлско утро е посрещнато на морския фар на вълнолома от една компания от над 20 млади момчета и момичета, вдъхновени от песента July Morning на британската хард рок група Uriah Heep, между които Методи Каравасилев, Кристиян Христов – Криса и неговата сестра Наталия, Юлиян Ангелов – Чайката и неговата съпруга Лида Ангелова – Лидка, Янко Димов, Георги Едрев и брат му Живко – Джигита, Иванка Димитрова – Лудото Ванче, Стоян Георгиев – Тяната, Георги Ангелов – Жоро Мейдъна и сестра му Анжела, Бачо Танас, Ценко Конов – Чърчила, Иван Терзиев, Иван Тодоров – Гафа, Климент Стоев, Тодор Рачев, Александър Евтимов – Сашо Мароканеца, Биляна Дюлгерова – Чижика и брат и Весислав Дюлгеров – Вампира, Дидо от Дългопол, Миро Пънкара, Иван Пърпъла, Светльо Комисаря… В следващите години броят на присъстващите постоянно се увеличава, като се присъединяват и хора от други градове. В първите няколко години Джулая се посреща на вълнолома, след това на Южния плаж, а след 1992 г. и на Рибарския плаж. Постепенно се разпространява и извън Варна, предимно по Черноморието.
Какво символизира Джулая? Трудно е да се каже еднозначно и категорично. Както се разбира от разказите на част от основоположниците, празникът възниква спонтанно и без първоначален замисъл. Първия път идеята е била просто да се посрещне първото юлско слънце под звуците на легендарното парче на Uriah Heep – July Morning. Като цяло това е празник на почитателите на рока и хард рока, на привържениците на хипи движението. Такива са и неговите основатели. И днес някои продължават да влагат в него смисъла за свободата на духа от хипи движението, други го възприемат като рок празник, а някои – просто като посрещане на първото юлско слънце, което символизира същинското настъпване на дългоочаквания на летен сезон. За хората на средна възраст – може би има и сантиментални спомени, а за по-младите – кой знае?
Но това, изглежда, не е най-важното. По-важно е, че вече над 3 десетилетия, на различни места, всяка година, Джулая създава много положителни емоции и преживявания на хиляди хора, вече и от различни поколения! Нека винаги да е така!
Но мен, като варненец, ме интересува още един въпрос. Дали някога някой ще организира Джулая там, където е възникнал – на морския фар на варненския вълнолом? Или поне близо до него?… Ще се сети ли някой да покани и да събере отново основателите на празника? Повечето от тях са все още жители на нашия град. Някои живеят извън Варна, други – в чужбина, а вече има и напуснали този свят. Всички те заслужават нужното признание и уважение! Заради създадената от тях традиция, заради хилядите техни последователи през годините, заради идеята… Дано това да се случи някога. Някой път, на 30 юни срещу 1 юли. На Джулая!
P.S. Тази статия няма претенции за изчерпателност. Целта бе да се установи веднъж завинаги кои са хората, кога и как са поставили началото на тази хубава традиция. Всяко друго мнение на останалите основоположници ще осветли и обогати още повече историята на Джулая.
Благодаря на всички, които помогнаха за написването на тази статия!
Специално благодаря на Антония Пашева – Тона! Без нея нямаше да познавам никого от основателите на Джулая.
Допълнително благодаря и на Лида Ангелова – Лидка! Когато написах тази статия, тя, след разговори с Жоро Едрев, ми помогна много с важни и детайлни уточнения. Лидка предостави и снимките, които са неразделна част от историята на Джулая!
Чавдар Димов, май 2017 г.