Чавдар Димов
Чавдар Димов тръгва назад към историята на Джулай морнинг с амбицията да уточни веднъж завинаги фактите, разговаряйки с хората, които са положили във Варна началото на това уникално събитие, превърнало в символ на свободния дух. Той предостави своя изчерпателен разказ, както и снимки на някои от участниците в тези далечни събития на „Народно дело Седмицата“.
В края на лятото на 2016 г. на гости в дома на Тона е дошла Лудото Ванче (Иванка Димитрова), която от години живее и работи в чужбина. Специално съм поканен и аз, за да мога да разговарям с нея за Джулая. „Да, ние го направихме за първи път!“, започна тя. После и разказах всичко, което съм научил по темата до момента, а Ванчето продължи: „Това, което ти е казал Криса е вярно, само че това не е първият Джулай. Първият път беше преди това. Бяхме 7-8 човека на вълнолома: Криса, Жоро Едрев, Бачо Танас, другите – не си спомням, даже двамата Пингвина (Стефан и Вили) май ги нямаше първия път. Дали не беше и сестричката на Криса – Наталия, която тогава беше малка, не съм сигурна… Не си спомням и кой предложи да посрещнем първото юлско утро тогава. Това беше през 1983-та, а може би и по-рано – през 1982 г.? Не помня точно… Тогава бяхме хипита и слушахме хард рок: Uriah Нeep, Deep Purple, Rainbow. По-късно се събираха много хора, почнахме да ходим на Южния плаж. Беше толкова отдавна…“
В деня, в който Тона заминаваше в чужбина – през януари 2017 г., ме срещна с още един от основоположниците на Джулая – Чайката (Юлиян Ангелов), който по професия е моряк, но в последните години е таксиметров шофьор. Темата за Джулай морнинг веднага стопли атмосферата в таксито му, в мразовития зимен ден. „Да, ние направихме Джулая за първи път! Беше през 1983 г.!“ – започна убедително Чайката. „Чакай, чакай – прекъсвам го – Искам да говорим за това по-подробно, в някой по-удобен момент и държа да присъства и съпругата ти Лидка, за да разкаже и тя какво си спомня.“
Близо месец по-късно се срещаме в снек-бар, където вървят твърда музика и твърди питиета.
„Може би е добре да започнем с малко предистория – подхвана темата Чайката – По това време имаше 2 големи компании. Тази, с която се движих аз, беше от района около Спортната зала. Нас ни обединяваше единствено музиката, която много харесвахме – хард рока: Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, led Zeppelin, Nazareth…“ „По едно време много слушахме също и Iron Maiden и Judas Priest“ – допълни Лидка, след което Чайката отново продължи: „Носехме дънки, кожени якета, със значки и нашивки на различните групи, гривни с шипове. Слушахме, записвахме и си разменяхме плочи и касетки. Имах много хубава музикална уредба – комбайн. Тогава тези неща се намираха трудно и струваха скъпо, но на мен баща ми пътуваше с корабите и ми ги носеше от чужбина. Предварително му правех списъци какво да донесе. Така снабдявах много хора с музика… Заради външния ни вид правехме впечатление на всички, но милицията ни смяташе за аутсайдери. Случвало се е да ни късат нашивките и гривните, да чупят плочите, въпреки, че ние нищо лошо не сме правили. Само слушахме музика и си пийвахме, но винаги в рамките на нормалното. Никога не сме правили зулуми или каквито и да е проблеми.“ „Така беше“ – развълнувано допълва Лидка, веднъж милицията ни хвана с неговите плочи – първите 3 албума на Iron Maiden, официално комплектовани в много красива луксозна кутия и ги натрошиха пред нас. Тогава плакахме даже…“
„В нашата компания не можеше да попадне всеки“ – продължи Чайката. Който искаше да се присъедини към нас, първо полагаше нещо като изпит. Правехме „комисия“, която задаваше много въпроси за различните рок групи, техните албуми, музикантите и приемахме само тези, които се справяха с „изпита“. „Комисията“ се оглавяваше от трима души: от Тяната (Стоян Георгиев), Чърчила (Ценко Конов) и от мен. По това време се е случвало да се събираме на 1 юли и да го свържем с песента July Morning на Uriah Heep, но това беше предимно по къщите – у някой от компанията и не беше организирано предварително. Случвало се е и да посрещаме изгрева на Слънцето, но не на 1 юли, а в други дни. Просто заради култа към Слънцето… И по това време се свързахме с другата голяма компания, в която беше и жена ми, по-точно – бъдещата ми жена.“
„Нашата компания се събираше около Мето (Методи Каравасилев), който беше по-голям от нас. По-късно той почина заради наркотиците. Много се опитвахме да му помогнем да се избави от тях, но не успяхме. И ние се събирахме заради хард рок музиката. Правехме си джумби. Ходехме често в „Малината“ (б.а. – известна закусвалня по това време, намираща се на тогавашния бул. „Ленин“, в която се продаваше и бира), в Морската градина – до Пантеона, в градинката с Козела (б.а. – много симпатична скулптура, в реален размер, в алпинеума), до Планетариума, на Летния театър… Може да се каже, че двете компании се сляха съвсем естествено, от само себе си, заради музиката, която всички харесвахме. Ние се събирахме за да се срещнем с тях и те се събираха и идваха при нас. Така станахме приятели. С него (посочва с поглед Чайката) първо се ухажвахме, после станахме гаджета, а след това се оженихме. Това стана когато той беше в казармата – през месец декември 1984 г., за да може да излезе в отпуск.“
„След като се обединихме двете компании, станахме много народ – над 50 човека“ – продължава Чайката. Когато минавахме през центъра изглеждахме внушително, бяхме като митинг. Правехме голямо впечатление на всички – заради външния вид и облеклото. Но както казах, това не се харесваше на милицията. Тогава ченгетата ни преследваха и се опитваха да ни разпръснат. Когато решихме да направим Джулая за първи път, сигурно точно заради това сме избрали да отидем на фара – на спокойствие. Освен че там е удобно е и малко отдалечено, а ако бяхме на плажа, веднага щяхме да се набием на очи.“
„Не знам със сигурност кой даде идеята да посрещнем изгрева на 1 юли, може да е бил Мето (Методи Каравасилев)“, продължи Лидка. „Това стана спонтанно, но си спомням, че го решихме предварително. Първо отидохме у Мето, който живееше до Зеленчуковата борса, за да се подготвим. Събрахме пари и купихме хапване и пийване, взехме дори одеяла. Там дойдоха Бачо Танас (който по-късно също почина), Криса, Дидо от Дългопол, Жоро Едрев и брат му Живко – Джигита, Лудото Ванче, Янко Димов – той свиреше добре на китара. Даже Криса доведе със себе си сестричката си Наталия, която тогава беше съвсем малка. Мето взе касетофона си – едно малко моно касетофонче и най-важното – касета на Uriah Heep, с песента July Morning. По пътя купихме батерии за касетофона и се отправихме към вълнолома. Там имахме среща с другата компания.“