Интервю за в. „Народно дело Седмицата“ – Варна
– Миналия вторник, 22 ноември, близо 4000 зрители гледаха „Осмото чудо“ във Варна. Успехът на новия авторски спектакъл на „Българе“ е категоричен. Как видяхте от сцената въздействието му върху варненската публика?
– Варненската публика е една от най-трудните в България. Тя не е така емоционална, като тази в Русе, Пловдив или Бургас. Пренаситена е откъм културни събития и поради това е много взискателна. По време на този спектакъл в препълнения Дворец на културата и спорта видях една нова варненска публика, различна от тази, която познавах досега. Аз очаквах на спектакъла да избухне „атомна“ бомба и наистина тази многобройна публика „изригна“ по невероятен начин и все още съм щастливо облъчен от мощната й енергия. И до днес разказвам на хората какво изживяхме във Варна. За артиста признанието на публиката е много важно.
– Привлякохте световна звезда като Бен Крос за участие в този спектакъл. Как го убедихте?
– Както и преди 15 години големия Георги Черкелов, светла му памет. Първо показах на Бен сценария, после му показах как танцува ансамбъл „Българе“. Бе достатъчно. От партньори днес вече сме и приятели. Впоследствие Бен Крос стана съмишленик и на други наши патриотични инициативи.
– Варна бе десетият град, където представихте „Осмото чудо“. Променят ли се българите, след като гледат този спектакъл?
– Категорично да! Наскоро го играхме в Кърджали – град, в който българското самочувствие в последните години е много стъпкано. Станах свидетел как тези няколко хиляди българи, които дойдоха да ни гледат на площада, за два часа се промениха. Тяхното духовно състояние имаше физическо измерение. След спектакъла си тръгнаха с гордо вдигната глава, със самочувствие! Реакцията на публиката след „Осмото чудо“ навсякъде е една и съща: след спектакъла всички казват: „Гордеем се, че сме българи!“
– Спектакълът е универсално направен, директно би могъл да бъде представян и пред чуждестранна публика. Това ли бе целта Ви?
– Разбира се. Това световно богатство – неравноделните музикални ритми в българския фолклор, е част от нашата културна съкровищница и трябва да достигне до хората в целия свят. Това е следващата мисия на „Осмото чудо“, а и наша също.
– Кое според Вас направи спектакъла толкова силно въздействащ?
– Компонентите са много, но сценарият е най-силно въздействащото нещо. В съчетание с блестящата игра на Бен Крос и Атанас Сребрев и разнообразните танци, чиято хореография е много трудна, но и много въздействаща, се получи мащабна продукция с доста иновативна режисура.
– Колко време Ви трябваше, за да стане „Осмото чудо“ това, което е?
– Подготовката отне малко повече от три години. Сюжетната линия с герои Джеймс Баучер и Бела Барток обаче се роди едва една година преди премиерата.
– Как виждате пътя на „Осмото чудо“ от тук нататък?
– С гастроли и турнета по целия свят от следващата година. Вече получихме първите покани – от Холандия, Англия и Германия.
– Роден сте във Варна, служил сте във флота. Какво място заема тя в сърцето Ви?
– Аз само съм роден във Варна, на Траката имаме къща. Служих в „Родни балкани“ във флота. Но всъщност израснах в Шумен и за мен той е моят роден град. Варна ми е любим град не по тези причини. Този град има чар и обаяние, което го прави любим град на много българи. Все пак не забравяме, че любимият ми фолклорен танц е „варненски кючек“, изискващ танцувално майсторство и артистичност.
– Ансамбъл „Българе“ влезе в своята 15-годишнина. Отдаван е сред водещите фолклорни ансамбли в страната. Какви качества трябва да притежава един танцьор, за да стане част от екипа Ви?
– Първо е задължително да има хореографско образование. Да бъде дисциплиниран и да може да се впише в ансамбъла. Да има излъчване, чар, да е бърз и издръжлив както на физически, така и на психически напрежения. Имаме свой професионален кодекс от 16 правила, озаглавен „Аз нося марката „БЪЛГАРЕ“!“ Благодарение на неговото строго спазване ансамбълът е екипът, който сме в момента.
– Освен на ансамбъл „Българе“ и фондация „Българе“, Вие сте създател и на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, който догодина ще има своето юбилейно десето издание. С какво той промени българското самосъзнание и самочувствие?
– В момента в България стана почти задължително да имаш фолклорна носия, тъй като се появиха много събития, на които тя е задължително облекло. Идвайки на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, хората се научиха да ценят истинските, стойностни неща. След като поне веднъж посетиш този фестивал, ти започваш да се отвращаваш от псевдокултурата, от изкуствените храни, от съвременните форми на забавление и изобщо от начина ни на живот в днешно време. Освен това фестивалът е своеобразен катализатор и под негово въздействие се появиха множество други фолклорни фестивали в различни краища на България: Празникът на чевермето в Златоград, традиционният Капански събор в разградското село Гецово, фолклорният събор „Тараклъка пее и танцува“ в с. Градище, още в Рибарица, Враца и на други места. Мисля, че от тук нататък въздействието на този фестивал ще продължава с лавинообразна сила.