Юлия Георгиева
Веселин Златков
През изминалата седмица екипът ни навлезе в подробностите около жестоко и кърваво престъпление, което се оказа свързано с дълбоките житейски драми на няколко души. На 16 септември тази година 38-годишният Марчо Жеков отива до училище „Стефан Караджа“, където учи дъщеричката му. В района на школото той напада с нож 31-годишната майка на детето си, Хюсние Хюсеин, с която живеел на семейни начала в продължение на 10 години. Намушква я многократно в корема и гърдите. Причината за нападението е спор между двамата за родителските права над детето, родено от съжителството им. След инцидента мъжът е задържан и пратен в ареста, където е и до днес, а жената е настанена в болница, където е оперирана и по-късно изписана. Престъплението на този етап е категоризирано като опит за убийство.
Бащата на Марчо, Георги Жеков, първи ни потърси, за да разкаже своята гледна точка за действията на сина си, който е психично болен. Според него, нападателят трябва да се лекува, а не да изтърпи присъдата си в затвора. След като разказът му беше публикуван в сайта „Петел“, пострадалата майка Хюсние също поиска да каже своята истина за случая.
„Никога не съм и не бих подкрепил насилието. Не оправдавам това, което собственият ми син е направил. Но не мога да подкрепя и това, което в момента се случва с него“, с тази молба в редакцията ни дойде таткото на 38-годишния Марчо Жеков – Георги Жеков.
„Не е трябвало да се стига да там. Грешно е. За мен вина има и в двамата – и в Марчо, и в Хюсние. Но истината е, че синът ми е психично болен, освидетелстван е и днес мястото му не е в ареста, където е жертва на останалите арестанти, а в психиатрията“, категоричен е бащата Георги Жеков.
Тежкото психично заболяване, с което Марчо живее от години, е диагностицирано още когато мъжът е бил 19-годишен. Според баща му то е било отключено поради лоши стечения на обстоятелствата и проблемите, с които се е сблъскал в личен план.
Като малък Марчо заминава с родителите си в Германия, където учи в гимназия. През този период той се влюбва силно в пловдивчанка, студентка по право, която също се преместила при него в Германия. „Толкова силно я обичаше, че приключи гимназия предсрочно, за да работи, и се хвана на работа, за да я издържа. После влезе в казарма в Косвел, близо до Мюнстер, за да може съпругата му да ползва привилегии на военнослужещ. Приеха го като войник в танковата част. За съжаление, той стана жертва, както и останалите войници, на ужасни извращения в рамките на военното си обучение. Именно тогава започват смущенията в психиката на младия Марчо. Мъжът бил принуден да премине специализиран преглед, от който психиатрите заключили, че е негоден за военна служба и дори се налага лечението му в психиатричен стационар.
В същото време бракът на младия мъж също рухнал. Случайно се натъкнал на медицински документи на съпругата си, според които тя е болна от сифилис – диагноза, която тя скрила от него и семейството му. Марчо подал молба за развод, а измамата още повече разклатила психиката му. Стигнало се и до инцидент, подобен на този, станал този септември. Приятелката на съпругата му го обидила жестоко и той я нападнал с нож. Младата жена била настанена в болница, където след операция спасили живота й. В рамките на съдебното дело Марчо е обявен за невменяем и е изпратен на принудително лечение във варненската психиатрия, където му е поставена диагноза шизоафективна психоза, а лечението е при режим „затворени врати“.
„Той на няколко пъти влиза в психиатрията за принудително лечение и наистина се постигна подобрение в състоянието му. Марчо беше добре, когато си взимаше редовно лекарствата, и у дома обстановката е спокойна. Нарушеше ли се този ритъм обаче, ставаше мълчалив и затворен“, разказва Георги Жеков. Казват, че след всяка буря изгрява слънце. Така станало и в живота на Марчо. Той се установил във Варна, където срещнал младата Хюсние. Момичето било сърдечно, разбрано, учело за акушерка. Събрали се под един покрив и в резултат на любовта им се появило така мечтаното от Марчо дете. „Още в началото на връзката им ние споделихме цялата истина с Хюсние“, разказва таткото.
Няколко месеца преди фаталния 16 септември т.г. настъпва разрив в отношенията между Марчо и любимата му Хюсние. Тя преценява, че повече не може да живее с него, затова си наема апартамент, взима си детето и напуска мъжа си. Той отново преживява срив. „Психиката на сина ми не е издържала и той я е нападнал с нож. Това не трябваше да се допуска“, коментира Георги Жеков.
Текст под снимка(7-Марчо 1): 4-годишният Марчо и баща му Георги Жеков преди заминаването им за Германия.
Пострадалата Хюсние Хюсеин
Искам да понесе цялата отговорност
Пострадалата от ножа на Марчо Жеков Хюсние Хюсеин дойде в нашата редакция след публикуването на разказа на неговия баща. Първото, което уточни, беше, че тя е нападната от Марчо веднага след като е подала жалба срещу него във Второ Районно на варненската полиция, което е на около 200 метра от училището и местопрестъплението. По-точно, опитала се да я подаде. Полицаят, който е на смяна, отказал да я приеме, но по ирония на съдбата, малко по-късно точно той трябвало да се отзове на мястото на опита за убийство.
Пред „Петел“ Хюсние разказа, че научила за психичното заболяване на Марчо едва след раждането на дъщеря им. Причина за разкриването на истината станал разводът на родителите му, а източникът на информация – лекари. Доста по-късно тя научила цялата предистория.
Хюсние разказа, че на няколко пъти се опитва да се раздели с бащата на детето си. Първоначално той се съгласява, в някои случаи дори й помага да се изнесе. Само дни след тези случаи обаче започва брутален тормоз – звънене по телефона, тормоз със съобщения, скандали на работното място на Хюсние, която работи като акушерка. Колегите й я подкрепят, понякога дори я крият, защото Марчо става агресивен. При един от случаите те стават свидетели как той пребива жестоко собствената си майка, която се опитва да го усмири.
Пострадалата Хюсние, която все още се възстановява и се надява да се възвърне чувствителността в ръката й, за да може отново да работи професията си, признава, че Марчо е имал и стабилни периоди. Това е така, когато си вземал лекарствата. „Когато ги пиеше, дори цветът на кожата му беше друг. Но като много психично болни реши, че се е излекувал и спря лекарствата“, разказа тя. Водена от ясното съзнание, че е по-добре да отглежда дъщеря си сама, тя води съдебна битка и придобива родителските права на 15 юли 2016-а. Съгласява се да даде детето на баща му, както се полага, но той отказва да го върне. Търси съдействие от полицията, но не го получава. След това ситуацията се повтаря отново.
„От март тази година се боря за детето си и това, което постоянно ми повтарят, е: „Вие имате равни права“. След като психическото заболяване на Марчо няма отношение към родителските права, искам да няма и по делото за опита му да ме убие“, заявява варненската акушерка.
„Аз не съм единствената жертва. Децата от цялото училище са видели какво се случва. Мисля, че дори дъщеря ми е видяла“, добавя Хюсние. С детето работи психолог, но по-думите на майка му, то вече не е същото като преди.