Веселин Златков
Деленото по етнически признак винаги е било неправилно и е най-добре да се избягва. Особено в един град, който е пристанище, естествен кръстопът на култури, град с огромна история и територия на една от най-древните цивилизации в света.
И все пак, центърът на Варна винаги е бил известен с едно име – Гръцката махала. Независимо че там вече живеят съвсем малко гърци, може би по-малко и от студентите от Гърция в града ни, независимо че характерът и размерите на сградите са далеч от махленските, мястото запазва названието си.
Нещо повече, Гръцката махала се разраства. Поне в представите на агентите по недвижими имоти, за които този район е все по-разтегливо понятие. Но не бива да сме прекалено критични към тях. Какво да се прави, когато клиентите не искат просто да живеят в самия център на Варна, а изрично настояват за Гръцката махала?
Те всъщност могат да получат имот в някогашната турска, еврейска или арменска махала, но това няма да има никакво значение. Така или иначе, административните граници на варненските квартали, доколкото ги е имало, са заличени почти веднага след Освобождението. На практика обаче, както с османската власт си отиват реалните им очертания, така се ражда и Гръцката махала като понятие, което използваме и днес.
Има ли нещо, което наистина отличава тази част от центъра на Варна от останалите? За съжаление, отговорът не е толкова прост. Може би някога архитектурата там е била различна, създавала е друга атмосфера. Това намекват останалите непокътнати стари сгради. С изчезването на всяка следваща от тях, в Гръцката махала се настанява унифицираният съвременен стил (или по-скоро липсата на такъв), който се вижда из цяла Варна, от Цветния квартал до „Бриз“.
Загиването на старите сгради е малко или много естествен процес, възникнал като следствие на реституцията. Големите къщи в центъра бяха върнати на много наследници, много от тях в чужбина, с различни идеи и различно отношение към Варна, градът на предците им.
Къде са точните граници?
За повечето варненци, има две обяснения за това, че една специфична част от центъра се нарича Гръцката махала. Едни смятат, че това се дължи на факта, че там са живели гърци. Други пък смятат, че това наименование идва от някаква връзка с древния елински град Одесос, върху който е изградена съвременна Варна.
Повече основания имат защитниците на първата теза. През 19-и век, в района около Римските терми, които тогава още не са били разкопани, а от тях е стърчала само т.нар. Римска кула, наистина са живеели варненци, самоопределящи се като гърци. Дали те наистина са били такива, или са били българи, които са се „гърчеели“, е основа за ожесточени спорове дори и в днешно време, като позициите в тях често зависят от идеологията или индивидуалния прочит на фактите.
Трябва обаче да отбележим, че тогава богослужението в православните храмове се е извършвало на гръцки, в училищата се е преподавало на този език. Вероятно по обективни причини, българският възрожденски дух малко по-трудно се усеща във Варна, която е стратегически военен център за Османската империя. Може би това е и причината част от българите да се живеели с гръцко самосъзнание.
Независимо дали са били истински гърци или не, жителите на Гръцката махала ясно са знаели границите й. До голяма степен те са се определяли от църквите, които са давали ясен знак, че населението около тях е православно. По същия начин джамиите са давали ясна представа за Турската махала, синагогите – за Еврейската. Съществували са още Арменска и Гагаузка махала.
Варненският общински съветник Костадин Костадинов, който смята тези названия за неправилни и безкрайно оцелели, пита с недоумение къде тогава е била Българската махала? Във въпроса му има много смисъл, но също така може да се даде и прост отговор – в периода, в който това деление е съществувало, българите не са живеели в центъра на Варна, а по-скоро в покрайнините й. Другият вариант е да приемем, че те са живеели на практика навсякъде, но без претенции да имат своя махала, приемайки волю-неволю да са част от чужди съседски общности.
Добра илюстрация за махалите, съществували преди границите им да изчезнат и Варна да бъде разделена наново на участъци, дава една карта, която е публикувана в книгата „Варна след Освобождението“ на Борислав Денчев. От нея ясно се вижда, че Гръцката махала далеч не е била най-голямата, затова пък е била най-близо до морето.
Днешният бул. „Приморски“ ясно отбелязва границата на нейната територия към морския бряг. Днешната ул. „Михаил Колони“ до Шишковата градинка е следващата граница, след това очертанията на ул. „Св. Климент“ разделят Гръцката от Арменската махали. Важно средищно място е днешният паркинг пред ОД на МВР, където някога е бил т.нар. Бълък пазар, на който почти всеки от споменатите квартали е имал „излаз“.
Границата между Еврейската махала и Гръцката махала пък е малко по-крива, но може да бъде проследена без проблем, ако си я представите като ориентир синагогите и православните храмове в тази част на града.
Днешната ул. „Сан Стефано“ и „8 ноември“ пък показват границите на разделение на кварталите на гърците и турците в някогашна Варна.
Живот с изглед към морето
Според изследователя на Варна и на архитектурата й Християн Облаков, Гръцката махала не бива непременно да се приема като съвсем буквално понятие. Оцеляването му през времето се дължи преди всичко на това, че градът ни е бил космополитен както в миналото, така и сега. „Това е натрупване на спомени, които се предават от поколение на поколение. То не може да изчезне, въпреки реалните и административните промени, така че названието Гръцка махала ще съществува поне още 100 години“, смята Облаков.
Създателят на музея „Стара Варна“ Ламбрин Сотиров също има свое обяснение за устойчивостта на понятието, което днес се размива. Той акцентира на това, че в някогашната Гръцка махала, а и в другите квартали на центъра, все още е съществувал духът на общността на съседите, независимо от техния произход. „Когато играехме на улицата, ние бяхме деца с различен произход – българчета, турчета, арменчета, еврейчета. Вратите някога не се заключваха, всеки можеше да влезе у комшията да пие вода, без значение от какъв произход е семейството. Всички деца получаваха по някоя филия, по празниците, независимо на коя религия са, всички празнуваха и се черпеха заедно“, разказва Сотиров за спомените си от детството.
В този смисъл, оцеляването на понятието Гръцка махала наистина носи спомен, но по-скоро за този „махленски“ начин на живот, в който между съседите общо взето е нямало тайни, всички са се познавали и са живеели задружно. В този смисъл, акцентът пада върху понятието „махала“, а не върху етническото определение коя точно е тя. Хора, родени и израснали в Гръцката махала, признават, че са разбрали, че са нейни обитатели едва когато са пораснали, когато са започнали да посещават училище в друг район на Варна.
Ще има ли в бъдеще Руска, Английска и Френска махали?
Все по-често от варненци може да са чуе репликата, че вместо Гръцка, централната част на Варна може да се нарича Руската махала. Не е тайна, че там наистина има руснаци и украинци, които притежават имоти, в които живеят целогодишно. В същата част на града живеят и французи, англичани и представители на други народностни, открили своя втори дом на брега на Черно море.
Макар да не са българи както по произход, така и по паспорт, някои от тях могат да бъдат наречени без всякакви резерви варненци. Още повече че мнозина буквално се влюбват във Варна. Между тях е Иван Трофимов, който живее в града ни от три години, но вече е станал част от културния му живот.
„Това е много уютно място, защото улиците му не са изградени по квадратната или радиалната системи, а така, че да спират вятъра от морето. Това е малък квартал, но в него можеш да се разхождаш с часове, дори да се изгубиш, както и винаги да намериш нещо интересно и ново за теб“, смята Трофимов.
Според него варненци не бива да се притесняват, че руснаците могат да заселят Варна или отделни нейни квартали. Макар че по негово мнение това е град-мечта за много от тях, мнозина не полагат старание да учат български и да се интегрират в българското общество. Така те остават изолирани и в много случаи напускат Варна. Според него обаче е по-ценно човек да остане в този град и да приеме ритъма му на живот, дори и с отрицателните му страни, които бързо стават ясни. Ценното е, че всеки може да бъде истински и отдаден на града и на общността му варненец. Затова изобщо не е задължително да си българин.