В събота прословутата Грамада под прозорците на кмета на Варна изчезна. Изчезна, както изчезва купчина боклук, макар че в града ни може да има и камари с отпадъци, които са по-стари от нейното почти 3-годишно съществуване. Изчезна, както се стопява снегът по варненските улици, независимо дали е почистен или не съвсем. Изчезна като самия спомен за събитията от наелектризираната зима на 2013-а, когато да си варненец значеше да си на улицата и да крещиш „Мафия!“ колкото ти глас държи.
Грамадата изчезна, както изчезна Пламен Горанов, който горя точно на мястото, на което започнаха да се трупат камъни. Те бяха проклятие срещу един кмет, който отказа да приеме, че поредният му мандат се е подпалил от протеста на един от десетките хиляди и ще излезе доста по-къс от очакваното. Проклятие и срещу тези, които излъгаха хората, че в държавата ще има повече ред и по-малко корупция. Те се уплашиха, подскочиха, превъртяха се и сега ни управляват – отново същите.
Когато протестиращите започнаха да трупат камъните пред общината, между недоволните имаше и такива, които не бяха съгласни с Грамадата. Те смятаха, че парчетата скала трябва да летят към сградата на местната власт, а не кротко да се подреждат. Някои се шегуваха в отговор, че това е само подготовка, складиране на камъните, които може и да влязат в друга употреба, ако управляващите не се вслушат в управляваните. Е, вслушаха се. За малко, колкото да усетят силата на емоцията да масата, а после да вплетат в нея същата онази приспивна песен от примамливи обещания и красиви лъжи, която продължава да ни омайва и да ни прави един твърде заспал народ.
Може би на всички ще им е по-добре без Грамадата. На политиците – със сигурност. Те едва ли искат да си спомнят времето, кога се криеха като мишки и заобикаляха от възможно най-далеч шумните и настръхнали потоци от хора. На пресметливите чиновници и наредените на хранилка бизнесмени също няма да им липсва купчината камъни. По някакъв странен начин тя караше всеки измамник, работещ уж за общественото благо, да се чувства гузен, да му стане в известна степен неудобно. А за алчните хора няма по-голям бич от неудобството, което твърде много напомня на отдавна изчезналата им съвест.
Уви, Грамадата може би няма да липсва и на самите граждани. Дори и тези, които знаят, че там някъде е бил и техният камък, вече отдавна не виждат смисъла от нея. Да, известно време тя беше мощен символ. Но постепенно стана празен символ. Знак за изгубената гражданска енергия. Варна скокна за тока, а после и за други неща преди три години. Сега варненци карат с най-евтините горива и това май им стига да се чувстват доволни. Колкото – толкова…
Грамадата изчезна, защото й дойде времето.
Ще изчезнат и спомените, за това защо, как и от кого изобщо е била издигната. А обещаният паметен знак за Пламен Горанов на нейно място ще си бъде просто поредният скучен образ от камък или метал, на който никой няма да обръща внимание. Или може би само до следващия бунт.
Веселин Златков