17-годишният талант е смел и безстрашен пред голлинията
Стоян Ставрев щял да му помогне да развива качествата си
През последните години Черно море започна да произвежда вратари, които отгоре на всичко дебютират твърде рано за представителния тим. Крак повлече Георги Китанов, след като не само застана на голлинията между трите греди на 17 години, а и веднага се утвърди при мъжете. Жоро изкара проби в холандски и белгийски грандове, а миналото лято отиде в ЦСКА. Преди дни на същата възраст дебют за „моряците” записа Иван Дюлгеров, който изпъкна със спазена дузпа при 3:1 над Нефтохимик в Бургас. Специалистите пък предричат бляскаво бъдеще и на Иван Дичевски, макар че е само на 16 години.
Но да се върнем към Дюлгеров. Момчето, на което Гонзо изненадващо заложи в мач, който трябваше да узакони класирането на родния му клуб в топ 6 на елита. Всъщност титулярното място на Иван в Бургас е и закономерно, тъй като вече две години тренира с батковците и треньорът на вратарите Стоян Ставрев е наясно с безспорните му качества. Така че бе въпрос на време талантът да получи доверието на Георги Иванов.
Иван Дюлгеров е юноша на Черно море и след като преминава за кратко в подготвителните групи, започва да се развива при Георги Попов. В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата” бившият вратар на варненския тим от 80-те години на миналия век разкрива любопитни неща за своя възпитаник.
– Г-н Попов, помните ли първите стъпки на Иван Дюлгеров?
– Да. Дойде при мен, когато бе четвърти клас. Постепенно ми направи впечатление, че е усърдно, дисциплинирано и работливо момче, което се влагаше максимално във всяка тренировка и правеше това, което се иска от него.
– Как го направихте вратар?
– Всъщност в началото пусках Иван в отбрана – предимно като централен защитник и десен бек. Дори невинаги беше титуляр. Но две години по-късно стана така, че имахме проблем с вратарите. Реши да опита дали може да се справи, забелязах, че има данни, и така си остана на вратата.
– Да не съжалявате след време, че сте лишили Черно море от перфектния централен бранител?
– (Усмихва се). В никакъв случай, защото призванието на Иван е да бъде вратар.
– На какво го научихте?
– На нищо по-различно от това, което съм правил с другите момчета на неговата възраст – как да лови топката, как да я изнася, как да се пласира правилно и да излиза при центрирания от корнери и статични положения, и т.н. Разликата е, че от всяко момче вратар не става, а има такива, които са родени за вратари. Какъвто за моя радост се оказа Иван.
– Седем години по-късно развива ли се Иван по начина, по който очаквахте?
– Напълно. А най-хубавото е, че доста рано бе поканен да тренира с мъжете. Въпреки че беше подготвен, се радвам, че тренира под ръководството на специалист като Стоян Ставрев, който ще му помогне да продължи да израства. Сега на Иван му трябват мачове и да трупа опит.
– Кои са силните качества на Дюлгеров?
– Добре сложени физически, силен в играта един на един с нападател и безстрашен, когато е на вратата. Той смел пред голлинията и никога не се притеснява, че може да се контузи, ако предприеме рисково спасяване или трябва да се хвърли в краката на съперник. Иван е мъжкар, не съм го чул някога да се оплаче. Дори и да го е боляло нещо.
– Вие гледахте мача с Нефтохимик в Бургас от трибуните. Как оценявате дебюта на своя възпитаник?
– От тази среща не може да се правят оценки за Иван, тъй като имаше се наложи да спасява само един сериозен удар. В началото бе напрегнат, което е нормално за първи мач. Сбърка и направи дузпа, но си поправи грешката и спаси шута от бялата точка. После се подхлъзна, след което гредата ни спаси от гол, но щом подобни подхлъзвания е правил и Владо Стоянов, какво остава за един дебютант. Постепенно Иван преодоля напрежението и през второто полувреме вече го видях уверен и спокоен, макар че нямаше много работа.
– Може ли да се смята, че с момчета като Иван Дюлгеров и Иван Дичевски Черно море няма да има проблем с вратарския пост години напред?
– Вижте, не е редно да давам подобни прогнози, тъй като футболът сега е в друга епоха. Когато аз пазех, добрите вратари се задържаха дълго време в отборите си, тъй като нямаше трансфери в чужбина и не всеки можеше да отиде в Левски и ЦСКА. Но сега футболът се промени, стана комерсиален и един футболист, дори и вратар, може да подпише с клуб от всяка точка на света и в най-ранна възраст. Нашата работа в школата на Черно море е да произвеждаме вратари от всеки набор и когато някой от тях отиде при мъжете, да е подготвен за големия футбол.
След баба Стойка и борбата в село Константиново вече се говори и за футбол
Макар че е едва на 17 години, Иван Дюлгеров вече прави така, че в родното му Константиново да се заговори и за футбол. Защото до този момент намиращото се на 10 км от Варна село е известно с легендарната чакръкчийка Стойка и нейните наследници, както и с именити борци. Сред тях Стоян Радев, Марин Калчев и други.
Безспорно е, че сега хората свързват селото с потомствената фамилия народни лечители. Дълги години през миналия век баба Стойка лекува травмите на спортисти и обикновени хора от Варна и България. Става популярна, когато намества кокалче по кокалче строшена ръка на мъж и от тогава пред дома й всеки ден е оживено. Още в 4 или 5 часа сутринта идват първите пациенти – с изместена ръка, извадено рамо, обърнат глезен, усукано коляно, плексит, дискова херния и какво ли не. Баба Стойка не само че не е върнала никого, а и е помогнала на хиляди.
В Константиново още разказват един знаков случай в дома на лечителката. Тя попитала свой пациент какво работи, а той няколко пъти увъртал и се срамувал да каже. Най-накрая свалил завесата: „Лекар съм, бабо, лекар, ама само ти ще ме изцериш…”
Баба Стойка умира на 7 януари 1984 година. Според паспорта й на 94 години, а според нейни съселяни – на няколко години повече, тъй като в свидетелството е допусната грешка.
Нейния занаят наследява синът й Ради, който е в услуга на българите до смъртта си през 2010 година. Но легендата продължава е да жива, тъй като и до ден-днешен внучката на голямата лечителка – също Стойка, помага на дошлите в дома й хора да забравят болките.
И ако сега Константиново е чакръкчийство и борба, ако Иван Дюлгеров продължи да се развива в правилната посока, след години ще се знае, че селото е дало и един великолепен вратар на футбола.