Преди десет години Галиано изнася първия си концерт в София в памет на своя приятел и учител Астор Пиацола и развълнуван споделя: „Топлината и реакцията на българската публика я нареждат в личните ми пристрастия веднага след най-благодатната – италианската.“ На 17 декември тази година след повече от десетилетие Ришар Галиано се завръща в България, този път във ФКЦ – Варна. Предстои една емоционална среща с чистата магия на лирика Галиано, изявен като ритмик, мелодик и емоционален интерпретатор в концепцията на интелигентни и разнообразни жанрове – всичко, което носи и позволява емоция.
Програмата във Варна е умело градирана с интерпретации на теми от ненадминатия вечен и винаги прекрасен за слушане Бах до страстта и тангото на Пиацола, поднесени с виртуозността и емоционалността на Галиано – така, както той е обичан и аплодиран в цял свят.
Инструментът акордеон не познава сериозен солист, докато не среща Ришар Галиано, който с несравнима решителност успява да го наложи достойно и да го позиционира на класическата сцена заедно със саксофона и тромпета, които са в основата на джаза. Подобно на неговия учител и приятел Астор Пиацола – изобретателят на „Танго Нуево“, Галиано успява да реновира „Френския Мюзет“ и да съживи една уникална традиция. Именно Астор Пиацола му препоръчва да свири не по американски, а да се обърне към френските си корени така, както той е черпил от Аржентина.
Ришар Галиано е вдъхновен не от един, а от всички жанрове и със своята еуфоричност и темпераментност покорява зрителите, интерпретирайки теми от извора. „Емоцията продължава” – казва той и черпи музиката си от Бах, през Моцарт, до Шарл Азнавур, Барбара, Нино Рота, Клод Нугаро, Били Холидей, Едит Пиаф, Кърт Елинг, Боби Макферин, Астор Пиацола и Найджъл Кенеди, в солиращи изпълнения с най-големите оркестри в света. Записвал многократно за престижния немски лейбъл „Дойче грамофон“, той е продължител на майсторите на фразата, тангото, шансона и филмовата музика.
Световната критика го определя като втория по значимост изпълнител на бандонеон след Пиацола и като най-известния френски музикант в света, който интерпретира акордеона като „легитимен глас в класиката и в джаза“.