Веселин Златков
Така се получава, че темата за газа у нас в последните години винаги се свързва с Варна. Дали ще говорим за газопровода „Южен поток“, който май ще си остане само една добра, но неосъществима по политически причини идея, или за газовия хъб „Балкан“, който като нищо може да има същата съдба, градът ни някак естествено присъства в процеса и дискусията за енергийните перспективи на страната ни. Затова и темата за газа има и местно измерение за варненци, въпреки че принципно е международна и в крайна сметка глобална.
Именно от Варна преди дни министър-председателят Бойко Борисов отправи послание към всички партньори на страната ни, заявявайки, че компромисите вече не ни устройват. „Няма да позволим България да бъде заобиколена!“, така звучеше това послание. Според някои то е силно и важно, според други – поредните думи на вятъра, на които никой, дори самият Борисов, не вярва сериозно. Защото, нека бъдем честни, какво можем да направим, ако все пак пътят на газа не мине през нашата територия? Отговорът изглежда твърде неясен, следователно това, че ние „няма да позволим“ нещо, на практика едва ли може да стресне някого.
По същия начин страната ни не успя да реагира адекватно, когато Русия и „Газпром“ сложиха точка на проекта „Южен поток“. Фактът, че тръбите за морското трасе на газопровода все още стоят на кея на пристанището, не бива да ни вдъхва излишни надежди, поне не и на този етап. Далеч по-категорично от тяхното присъствие е становището на тези, които ги потвърждават. А то прозвуча тези дни, паралелно с представянето на идеите за бъдещия български газов хъб. „Газпром“ и Турция обсъждат строителството на съвместен морски газопровод, който няма да включва България в трасето си. Това заяви председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер пред медиите преди дни. За да няма място за спекулации дали това не е някакъв нов вариант на „Южен поток“ с евентуална „вратичка“ за наше участие, той подчерта: „Не, става дума само за пререгистрацията на всички разрешителни, издадени за морски газопровод от Русия за Турция“.
Като прибавим и отсъствието на представители на „Газпром“ на инвеститорската конференция за газовия хъб „Балкан“, се вижда една голяма дупка в иначе амбициозната енергийна политика, която премиерът ни Бойко Борисов започна да води напоследък едва ли не собственоръчно. Какви варианти има България без най-големия доставчик на „синьото гориво“? Отговорите валят по формата на всевъзможни идеи на теория, но никоя от тях не изглежда особено убедителна, поне на този етап.
Газът – въпрос на икономика или на политика?
Какво представлява този газов хъб и с какво той е полезен на България, този въпрос си задават мнозина българи, които гледат колко много енергия се изразходва от политиците в голямото газово „надцакване“. Отговорът не е чак толкова прост, но най-общо можем да кажем, че трябва да си представим газовия хъб като своеобразно депо, което ще обедини всички източници на доставка в региона на наша територия. Ако България успее да го построи, геополитическата й роля като своеобразен енергиен портал между ЕС и страните, които не са част от общността, гарантира сигурност, инвестиции, просперитет.
За съжаление, това, че имаме подходящото географско разположение, не означава кой знае колко, особено като се има предвид традиционната липса на стратегическо мислене в твърде много български управления. Най-яркият пример са провалените планове за изграждане на транспортни коридори, минаващи през България. Преди години на тях се гледаше като на спасение и гаранция за развитието на страната ни, но днес всичко изглежда като забравена илюзия.
Подобно е и положението с газа. На теория газовият хъб „Балкан“ на наша територия звучи логично и добро решение за всички в региона, още повече че той няма аналог наоколо. Осъществяването му обаче изисква инвестиции, а това значи някой да има икономическа изгода, която да не може да бъде пренебрегната. Предлага ли България подобни условия? За съжаление, този въпрос остава на заден план, докато политиците играят главната роля в процеса.
„Няма лидер в Европа – от президентите на Франция, Германия, Италия и т.н., да не е запознат с нашата идея за хъба. Така предварителната логистика беше направена“, заяви Бойко Борисов на инвеститорска конференция за газовия хъб „Балкан“. „Предлагаме план, който да бъде работещ, а не да е насочен срещу никоя страна. Ние имаме стабилна политическа ситуация, имаме всички огромни инвестиции в компресори, газопреносни системи, имаме човешки потенциал“, изброи Борисов. „В разговора с руския президент Владимир Путин неотдавна се договорихме, че когато ЕК и България кажат – „ние имаме газов хъб, елате при нас“, те да решат дали им е изгодно или не. Заради това след днешната среща, след като имаме одобрението на ЕК, аз предлагам да направим една тристранна среща с руската страна, България и ЕК“, заяви още българският премиер край Варна.
Думите му са твърде ясно доказателство, че залогът за осъществяването на една важна икономическа идея се оказва отново политически. Тезата, че първо ще направим хъба, а после Путин и Русия ще решават дали им е изгодно или не да участват в цялото начинание, звучи доста несериозно. Защото дали един такъв хъб е изгоден за „руския газ“, без който съществуването му леко се обезсмисля, би трябвало да се знае предварително. То не може да се мери „на око“ от този или онзи политик, то е въпрос на планиране от страна на икономисти и компании, чиято работа е да търсят изгодата. За момента те са твърде тихи по въпроса или доста уклончиви в становищата си.
Възможните продължения на газовата ни одисея
Буквално часове след изказванията на Бойко Борисов във Варна по газовите въпроси политологът Евгений Дайнов публикува в електронното издание OFFNews крайно остър коментар, наречен „Когато Бойко си повярва“. Осъждайки поведението на премиера като диктаторско, той пише следното: „Прехласването на световните лидери пред капацитета на Борисов е реалност единствено в главата на самия Борисов. Повярвал си е на собствената пропаганда. Това е много опасно, защото в такива случаи човек губи връзка с твърдата реалност – и се блъска в нея най-неочаквано и крайно болезнено“.
За съжаление, думите на проф. Дайнов са най-вероятното обяснение защо се вдигна такъв шум край Варна по газовата тема. Много е вероятно да става въпрос за една съвсем целенасочена политическа и в крайна сметка предизборна акция от страна Бойко Борисов, насочена изцяло за „вътрешна употреба“.
В момента българското общество напълно безсмислено, но много целенасочено е разделено по отношение не толкова на вътрешната политика, на пътя за развитие на икономиката или на социалната сфера и образованието, а по отношение на ценностите. Ключов момент в това разделение е сляпата русофобия, тежката антируска пропаганда, която се маскира като защита на демократичните принципи. Всъщност, на нея трябва да се гледа по-скоро като на проамериканска пропаганда. Тя едва ли би дала особен резултат, ако беше положителна, а не насочена почти интересно към изобличаването на „злото“ в лицето на Русия и конкретно на Владимир Путин. Без особена трудност можем да кажем, че развихрянето на тази кампания, особено на по-висше ниво в управлението на страната, стана фактор в провала на „Южен поток“, макар че едва ли е основният. Но прочетете написаното от някой десен наблюдател и ще откриете, че газът и газопроводите, толкова необходими на икономиката ни, всъщност не са нищо повече от средство за „поробването“ на България от Русия.
Бойко Борисов използва тази ситуация, за да се появи и набързо да каже, че може да се оправи с всички – и с Путин, и с ЕС, и с НАТО и САЩ, и с Турция. Той е обединителят на нацията, той е фигурата, която единствена може да намери изход от положението. Нещо повече, той го е намерил, а ако се провали – вината не е негова, винаги има такива, които пречат, и у нас, и по света. Ясно е колко удобна е тази позиция за Борисов и ГЕРБ по отношение на предстоящите президентски избори, без значение кой в крайна сметка ще е кандидатът на управляващите. Това, което не е ясно, е що за човек използва толкова важен международен въпрос като енергетиката и икономическите отношения с международните ни партньори за подобна игра на дребно.