Веселин Златков
Решава ли проблемите на гражданите местната власт или само си дава вид, че върши това свое главно задължение? Този въпрос си го задават само тези, на които не се е налагало да вършат нещо с участието на общинската администрация. Мненията на останалите граждани обикновено са на двата полюса – за едни служителите са мързеливи, неучтиви и корумпирани, други пък са доволни и нямат никакви забележки. В крайна сметка всичко зависи от това, дали е удовлетворен личният интерес на съответния човек.
Защото хората най-често търсят властта за решаване на точно такива проблеми – лични.
След поредния сигнал, получен в „Народно дело Седмицата“ от недоволна гражданка в центъра на Варна, решихме да проверим как в крайна сметка реагира в подобни ситуации районното кметство „Одесос“. Оплакването дойде от Снежа Денчева, варненка с доста поразяващ език, която не се притеснява от директния контакт с хората от властта, пише писма до премиера Бойко Борисов, критикува без задръжки политици и управници.
Нейният проблем не е просто проблем, а междусъседска сага с около 20 години история. Денчева живее на петия етаж в кооперация в центъра на Варна. Над апартамента й има тавански стаи, които се дават под наем, и неволите й идват от това. Става въпрос за нощен шум, скандали, но най-вече за влага и мухъл, които се появяват там, където е изградена тоалетна на таванския етаж.
През 1997-а районният архитект на „Одесос“, след жалба на Денчева, обявява въпросната тоалетна за незаконна, нарежда нейното премахване, както и освобождаването на таванските стаи от наематели. Това обаче не променя нищо. Съседите на жалващата се гражданка заявяват пред кметството, че искат да продължат да отдават таванските под наем. Това продължава да е така и до днес. Междувременно сградата получава технически паспорт, при което явно незаконната тоалетна е станала напълно законна.
Снежа Денчева потърси съдействието на „Народно дело Седмицата“, защото след няколко срещи районният кмет на „Одесос“ Георги Недев отказва да я приеме по същия проблем. След като се съгласихме наш репортер да дойде с нея при кмета в приемния му ден, нещата изведнъж се промениха и г-н Недев стана склонен пак да изслуша г-жа Денчева.
„В този формат среща няма да има!“ – с тези думи кметът на „Одесос“ започва разговора, след като заедно със Снежа Денчева в кабинета му влиза и репортерът на „Народно дело Седмицата“. След известно пререкание, нашият човек кротко изчаква навън разговора, който е предимно надвикване, което се чува през вратата.
След това Георги Недев обясни, че не може да реши проблема на недоволната варненка, защото тя е сама срещу всичките си съседи. На проблемната тоалетна били правени проверки, при това и назад в годините, още преди Недев да стане кмет на „Одесос“. Преглъщайки обвинения на Денчева от всякакъв род, включително за лични интереси и корупция, той искрено признава, че вече няма намерения да я изслушва по този въпрос.
Самата Снежа Денчева обаче не изглежда като човек, който смята да се откаже. Докъде може да доведе това? Случаят за нея остава отворен, докато явно за всички останали е решен. Разликата обаче е там, че те нямат проблеми с влагата, която идва от таванската тоалетна.
Случаят, за който ви разказваме, е един от многото, с който се сблъскват всекидневно районните администрации във Варна. Той поставя няколко интересни въпроса, първият от които, разбира се, е как нещо, което е било обявено за незаконно, изградено през 97-а, придобива законност.
Другите въпроси са свързани с контакта между граждани и администрация. Кога например един кмет може да откаже да приема някого? Колко пъти има право един гражданин да се жалва за един и същи проблем? Не на последно място, защо присъствието на репортер изведнъж променя диалога между администрацията и гражданите? Защото, ако прозрачността в едно управление съществува, а не е само лозунг и добро пожелание, разлика не би трябвало да има.