По инициатива на легендарния джаз музикант, композитор и продуцент Хърби Хенкок, през 2011 година UNESCO обявява 30 април за Международен ден на джаза. Всяка година на този ден общности от 195 държави, членки на ООН, почитат джаз музиката като мост между различните култури, средство за свободно изразяване, размяна на идеи, творческа иновация и импровизация.
За втора поредна година Варна ще чества този празник на музиката. С проекта International Jazz day Varna 2016, талантливите варненски клубни музиканти се събират отново в голяма формация под името Bandwagon, за да представят произведения от зародиша на джаз музиката до съвременните ѝ форми. Програмата включва много изненади, включително и дебютни композиции.
Публиката ще има възможност да опита вина на младия технолог Георги Ванков, които са с висока дегустационна оценка. Денят е 30 април. Начало: 20 часа, място: НЧ „Отец Паисий”, ул. „Братя Бъкстон“ 12а. Билети могат да бъдат закупени предварително от магазин „На тъмно“, Варна. Проектът се реализира с подкрепата на фонд „Култура” на Община Варна. За повече информация следете страницата на Bandwagon във фейсбук на https://www.facebook.com/bandwagon.bg/
Нейко Бодуров, музикант
Импровизацията е свободата, от която творецът се нуждае
Нейко Бодуров е роден през 1982 г. във Варна, където завършва Музикално училище „Добри Христов”. През 2009 г. приключва успешно висшето си образование в музикалния университет в Детмолд, Германия, при проф. Макс Зомерхалдер със специалност тромпет. Продължава образованието си в същия университет, след като спечелва конкурса за магистърска степен „Соло клас“. През периода до завършването си през 2011 г. Нейко Бодуров следва успоредно и в Амстердамската академия при джаз тромпетиста проф. Рууд Бройлс. Носител на награди от национални и международни конкурси.
Участва в множество формации и основната движеща сила на инициативата Bandwagon, която има за цел да приобщи варненските изпълнители, които се изявяват в сферата на джаза, ню-джаза и фънка, а също и в етно и уърлд музиката. Отбелязването на Международния ден на джаза стана повод той да отговори на няколко въпроса на „Народно дело Седмицата“.
– Достатъчен ли е един ден и само един концерт, за да се запали един слушател по джаза?
– Случайни събития не могат да възпитат адекватно отношение към музиката. Както класическата, така и джаз музиката изисква време слушателя да адаптира и възпита своя вкус.
– Джазът е разнолик и има много направления. Как определяш това, което ще чуе варненската публика на 30 април?
– Програмата, която сме подготвили прави бърз преглед от зародиша на джаз музиката до днес. Публиката ще чуе традиционния американски блус, популяризиран от Луис Армстронг, ще се принесем заедно по улиците на Ню Орлианс под звуците на духовата музика. Не можем да пропуснем естественото продължение на ритъм енд блуса, преминавайки през бибоп и хардбоп стиловете в лицето на брилянтния виртуоз тромпетист Лий Морган и дивашките композиции на Чарлс Мингъс. За десерт представяме младата, считана за вундеркинд, Есперанза Сполдинг. Останалата част остава изненада, само ще вмъкна, че ще представим моя авторска композиция, върху която работя от известно време.
– Какво дава възможността за импровизация на един музикант?
– По образование съм класически музикант и както е известно, в тази музика няма импровизация. От 5-6 години насам обаче се посветих изцяло на джазовата музика и открих силата на импровизацията като изразно средство. За мен тя е необходимата свобода, от която всеки творец се нуждае.
– Как определяш състоянието на джаз сцената във Варна в момента? Успяват ли музикантите, които искат да се развиват в това музикално направление, да реализират потенциала си?
– Трудно бих казал, че има джаз сцена във Варна, но последните няколко години стремежът на местните музиканти е по-целенасочен в тази посока. Не мога да говоря от името на всички, но моето наблюдение от 2012 година насам е, че реализирането на проекти с джаз музика не е лесна задача. За да се развива талантът/потенциалът, е нужен постоянен музикален обмен както теоретически, така и практически. Aкo артистът е ограничен от избора на музиканти, акустично съобразени концертни зали и добре технически оборудвани клубове, то креативният процес остава на заден план.
– Откъде дойде твоята любов към тази музика и защо избра тромпета за свой инструмент?
– Изборът да свиря на тромпет е на моята майка. По-големият ми брат Димитър Бодуров вече се беше насочил към барабаните, а впоследствие към тромбон и пиано, така за мен остана да наследя тромпетите на баща си. Докато учихме в Музикалното училище във Варна, брат ми издирваше джаз записи в градската библиотека. Тогава имаше магазин, където правеха записи на музика срещу заплащане. Слушахме заедно и вечерните джаз предавания по радио „Хоризонт“ „ Около полунощ” на Данчо Русев, не съм пропускал и ежегодния джаз фестивал във Варна. Така звукът на тромпета ме завладя. Въпреки че харесвах да слушам джаз, продължих да следвам класическа музика в Германия и попаднах на невероятния музикант и композитор проф. Max Sommerhalder. Докато през 2009 г. ме поканиха в Europe Jazz Orchestra. Така влечението ми към джаза ме отведе в Conservatorium van Amsterdam и тогава разбрах, че джаз музиката е моят творчески път.