Въстанието от 1944 година във Варна започва ден по-рано

 

Интересен и важен факт, който свидетелства за духа на времето в началото на есента на 1944 година, е, че във Варна въстанието срещу отиващата си власт печели важна победа още на 8 септември. Тогава са разбити вратите на затвора, след като граждани ги щурмуват, за да освободят осъдените за политическа дейност.
Това става на фона на активна антифашистка съпротива, водена още от май 1944 година от приморският партизански отряд „Васил Левски“, който води поредица от сражения със жандармерията, пише в книгата си „Истина без давност“ Никола Радев.
„На 8 септември от града и селата пред вратите на затвора се стичат хиляди. Много от тях имат близки и другари зад високите му стени. Новото правителство на Константин Муравиев, лавирайки под натиска на революционните сили в страната, е обявило пълна амнистия на политическите затворници. Но вратите на затвора не се отварят.
Пред стеклия се народ се появява старият комунист Атанас Къдрев, току-що завърнал се от концлагер. Той е бивш народен представител, човек с авторитет пред варненското гражданство. Поисква от директора на затвора да освободи политическите. Директорът отказва. Тогава Атанас Къдрев заедно с Вяра Македонска, член на Окръжния комитет на Отечествения фронт, и Маринка Савова, жена на затворника Петър Савов, отиват при окръжния прокурор. И прокурорът отказва. В пощата научават, че Червената армия е стъпила на българска земя. Към тримата се присъединява и избягалият от лагера край село Синдел Петър Бомбов, член на Окръжния комитет на Отечествения фронт. „Парламентьорите“ се връщат пред затвора. А вътре затворниците вече са написали плакати и лозунги – хартията са залепили с брашно върху зебло от сламениците. На затворника Стоян Тумангелов принадлежи идеята дръжките на плакатите да са по-здрави, та при нужда да се ползват за самоотбрана.
Изстрелите, които дава Георги Костов, са сигнал за атака: натискът отвън и отвътре е решителен, вратите са разбити. Към осемстотин души, повечето млади, подлагани години наред на бавно и жестоко унищожаване, излизат на свобода. Някой подава портрета на ветерана на работническото движение във Варна Аврам Гачев, изгаснал из концлагерите, и шествието тръгва към близкото гробище да се поклони пред падналите си другари. В този миг на радост от победата и скръб по недоживелите свободата над града прелита съветски изтребител.
Колоните тръгват по улица „Ниш“ и по улица „Владислав“ и към единадесет часа стигат пред общината и полицейското комендантство, арестуват общинската управа, щаба на Трета армия, полицейските началници, които са се събрали да обсъждат положението.
На балкона на общината застават членовете на нелегалните окръжни комитети на партията и Отечествения фронт. Народът ликува, във Варна е обявена народна власт“, разказва Никола Радев.