Около коледните празници е нормално да се говори за добрите хора и техните дела. Краят на годината е чудесно време за благотворителност, но истинските дарители знаят, че истинският успех е тя да се прави постоянно. Един от тези добри хора, които вече са натрупали опит в кампаниите, е Владислав Николов. Той стартира дарителската кауза чрез събирането на пластмасови капачки, за която вероятно вече сте чували. Средствата от тях ще отидат за нова медицинска апаратура в неонатологичните отделения в МБАЛ „Св. Анна“ и АГ „Д-р Димитър Стаматов“ във Варна, които разчитат предимно на дарения. Срещнахме се с него, за да ни разкаже докъде е стигнало събирането на капачки и как се приема инициативата от хората.
– От колко време тече инициативата по събирането на капачки?
– Тя стартира от 1 октомври, вече продължава три месеца.
– Как реши средствата да бъдат дарени именно за тези отделения, а не за дом за деца с увреждания или без родителски грижи например?
– Ако имаме медицински условия, веднага след раждането бебенцето да може да се развие правилно, то тогава ще се намали броят на децата с увреждания или на изоставените. Още в най-ранен стадий може да се помогне на недоносените или болните бебета и впоследствие те да нямат усложнения или недъзи. Тези отделения са най-страдащите, а значението им е огромно. Ако имаме дърво с крив корен, то разклонението трябва да се премахне още в началото.
– Каква апаратура точно ще дарите?
– Ще им закупим преносими ехографи, но не сме го решили ние. Срещнахме се с началниците на отделенията и те сами казаха от какво имат нужда.
– Колко хора и институции са дарили?
– Не водя статистика, но определено броят им надхвърля очакванията ми. До момента в акцията са се включили Варненският икономически университет, Медицинският университет, Висшето военноморско училище, заведения, ресторанти и много хора. Все едно само са чакали някой да започне подобна кауза.
– Само хора от Варна ли носят капачки?
– О, не. От Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Нови пазар. Много хора искат да помогнат. Даже сега търсим хора да ни помогнат да отворим нов пункт в Шумен, като събраните средства ще отидат за тяхна си кауза. Но хората знаят, че в по-тежки и сложни случаи пациентите се изпращат във Варна и това е и за тях.
– Когато съберете средствата за нужната апаратура, какво ще правиш? Нова кауза?
– Имам идея за нещо голямо, по което работим в момента, но не искам да казвам, преди да се е случило. Надявам се до 6 месеца вече ще има какво да ви споделя.
– Капачките са нещо, което хората така или иначе ще изхвърлят. Те не се лишават от абсолютно нищо, за да ги дарят. Имаш ли идея какво друго може да се събира, без да се налага гражданите да отделят пари, за да помогнат?
– Въпросът не е толкова в това какво събираме и какво трябва да отделят. На първо време трябва да отделят време и внимание. Трябват ни хора с души и сърца, всичко друго ще се измисли. В момента в България какво прави по-голямата част от населението? Купува си нова кола, нов телефон, оправя си жилището и се затваря вътре на хубаво и топло. Не мисли за развитието на човечеството, не мисли как да помогне на другите. А всъщност и той може да има нужда от това. Никой не е застрахован дали неговото дете или това на роднините му няма да има нужда от такова нещо. И като цяло всеки си мисли, че на него няма да му се наложи или няма да му се случи. Тяхната единствена амбиция е да си преживеят живота уютно и удобно.
– Ти мислиш ли, че може да се промени този начин на живот?
– Аз наистина имам амбицията да променя нещата. Но затова трябва да се промени мисленето на хората. Те трябва да разберат, че са тук за малко и трябва да оставят нещо след себе си, което ще е от полза на децата им и техните деца. Българинът е консуматор, той си мисли: ядем, пием, а след нас погром. Трябва да започнем да отделяме по малко мисъл и енергия в тази насока – да започнем да се променяме.
Всеки, който иска да дари капачки, може да види по какъв начин се прави това на страницата „Аз вярвам и помагам“. Освен от шишета може да събирате и капачките от течни сапуни, препарати, паста за зъби, пресни млека и т.н.
Евгения Иванова