– „Фондацията“ вече е добре известна група у нас, повече в София и още повече по света. Направихте две големи турнета в САЩ и Канада и едно мащабно европейско, като всичко това се случи за около две години? Как си обяснявате този интерес на публиката извън България към вашата музика и как се чувствате след толкова много изнесени концерти?
– Чувстваме се превъзходно, защото най-естественото за нас музикантите е да свирим и да пеем на живо пред публика и да усещаме нейната емоция. Още по-хубаво е, когато публиката е толкова топла и възторжена. Наистина нещата с „Фондацията“ се случиха бързо, може би защото всички го искахме и положихме доста труд. Само ще вметна, че преди първото ни излизане пред публика бяхме направили 50 репетиции. Всички познавахме достатъчно добре материала и можехме директно да излезем и да свирим, но ние искахме да го представим в нови, акустични аранжиметни, които да звучат плътно, хармонично и по нов начин. Песните са преработени и обогатени вокално, в групата музикантите си разменят инструменти, вокални партии. Интересно е както за слушане, така и за гледане. В репертоара са включени едни от най-обичаните песни от българската поп и рок музика, и се изпълняват от хората, които са ги създали или са участвали в създаването им. Може би това е една от многото причини в чужбина концертите ни са доста добре посетени.
– Защо Варна се оказа по-далече от САЩ например?
– Така се случи, че след появата на групата на бял свят почти веднага получихме покана за концерти в САЩ и Канада, а за концерт във Варна – едва сега.
– Имахте два големи концерта в София, а с какво концертът във Варна на 11 декември в зала „Конгресна“ ще бъде по-различен ? И подготвяте ли нещо специално за варненската публика?
– Всеки концерт на живо е специален. Уникален и неповторим като усещане. Това зависи от обмена на енергия между изпълнители и публика. Ние очакваме с нетърпение тази среща с варненската публика и съм сигурен, че ще е страхотно.
– В групата сте музиканти от различни поколения, твърди характери и изявени с личните си позиции. Не се ли появяват търкания между вас? Как се чувствате като най-млад сред толкова големи музиканти?
– Много харесвам сравнението на Дони, който с чувство за хумор казва, че нашите отношения са малко като при късния брак. Там вече хората имат опит, знаят как да се сработват и да правят компромиси, същевременно да запазват позицията си, уважавайки другите и себе си. За мен като най-млад е чест и удоволствие да бъда в компанията на тези изключителни музиканти и личности.
– В основата на проекта е да съхраните българските песни – успявате ли?
– Мисля, че да. На всичките ни концерти публиката пее с нас отначало докрай песните. На фона на това, че радиостанциите и интернет бълват тонове електронни, пластмасови продукти за еднократна употреба, които наричат хитове, ние се справяме доста добре със задачата да представяме достойно хубавите български песни.
– Какво мислите за появата на още “супергрупи” под българския музикален небосвод?
– Както е известно, това е световна практика, но често тези групи не просъществуват достатъчно дълго поради сблъсък на характери, различни цели и разбирания на всеки един за това кое как трябва да се случва. Най-важните са хората, които са вътре, и дали те помежду си ще намерят баланса. От хората зависи всичко.
– С толкова много турнета и срещи с българи зад граница хрумвало ли ви е да емигрирате?
– Сега светът е отворен и човек, ако реши, може да отиде където си поиска, и там да живее и да се развива, стига да има истинското желание за това и малка доза късмет, разбира се. Видял съм немалко от света, но обичам България и засега се чувствам добре тук.
– А къде ви посрещат най-добре?
– Навсякъде, където и да сме свирили, ни посрещат много добре и винаги е много емоционално. Не се забравя.