Виолета Николаева
Група варненци посети разкопки от раннохристиянски времена в местността Караач теке този уикенд. Групата работи по събиране на проучвания във връзка с раннохристиянски обекти във Варна и областта. Сред ентусиастите са културни дейци от Варна, археолози и майстори на перото. Всички те са вдъхновени от идеята да изнесат пред широката общественост най-новите изследвания и непознати факти от историята на Аладжа манастир, Джанавара, Караач теке и местността Кастрици. Главен консултант на кандидат-археолозите е директорът на РИМ – Варна, проф. Валентин Плетньов.
Манастирът в теке Караач край Варна е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Намира се в очертанията на града, на 4-5 километра от центъра, в посока София.
Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават до днес.
Огромен 8-метров кръст беше издигнат край останките на манастира. Изграден от цар Борис I, комплексът е бил средище на българската писменост и книжовност. Сега предстои мястото да се възроди и да се превърне в туристически обект с културен център.
Издигането на кръста, направен с дарения, е първа стъпка във възраждането на обекта. През IX в. манастирът е бил център на българската книжовност. Просветна дейност там са развивали учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий.
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция.
Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Групата варнеци работи под мотото „ Изследователи на антична Варна”. Във втора поредна книга те ще популяризират манастирите на Древния Одесос, а това са: епископска базилика на ул. „Хан Крум”, ІV-VІ век, раннохристиянски манастир в местността Джанавара, VІ век, раннохристиянски манастир в месността Караач теке, ІХ-Х век, и Аладжа манастир, ХІІІ-ХІV век, в специализирано издание „Варна-исторически и културен център през вековете”. Към изследователите са се присъединили млади хора от Варна, които ще посетят археологически разкопки, ще наблюдават и съберат актуална информация, ще се заснемат съществуващи и нови находки, ще подготвят нови материали за обектите.
На финала на своите изследвания групата ще поднесе на варненци концерт-спектакъл, посветен на историческото и културно минало на Древния Одесос. Спектакълът, озаглавен „Варна – исторически и културен център през вековете“, е на 3 септември от 17 часа в Малки римски терми, съобщават организаторите.