Лято е и Варна отново е красива. Красиви са плажовете й, красива е Морската градина, центърът й (ако не смятаме някои очевидни пропуски по почистването) също е красив. И изобщо – голяма красота! И много зеленина. Е, оказва се, зеленината може и да е малко в повече, особено в кварталните градинки.
Проблемът с косенето и изрязването на храстите в кварталите на морската столица отдавна не е само за вътрешна употреба, напротив. Чрез медиите той стана достояние на цялата страна, та дори и е причина за закачки и смешки в сутрешните блокове на националните телевизии. Пример за това имаше през миналата седмица в студиото на Нова тв. Поредната снимка от Варна в рубриката „Моята новина“ в „Здравей, България“ доведе до показателни иронични коментари от водещите, които никак не бяха учудени от видяното.
„Само като видя изображението, и съм сигурна, че е от Варна“, каза Ани Цолова при вида на тревите, които са очевидно по-високи от разхождащото се през тях дете. „Трябва да направим рубрика „Маугли“, защото всеки ден има сигнали за неокосени треви от Варна“, добави Виктор Николаев.
И ако сигналите за неокосени треви стигат до националния ефир всекидневно, какво да кажем за местните медии? Положението тук е още по-натоварено. Без съмнение, с кадрите, събрани за седмица, бихме могли да напълни доста страници от вестника ни. Но какъв е смисълът? Все пак, сигналите на читатели за нередности, изпратени до медиите, са най-често, след като никоя институция не е реагирала на исканията им. За съжаление, тъкмо подобни жалби събуждат позадрямалата администрация и само когато несвършената работа бъде показана публично, следва някаква реакция.
Така се получи и в конкретния случай със сигнала до Нова, който предизвика насмешката на Цолова и Николаев. Още същия следобед, след като зрителската новина беше излъчена, във въпросната обрасла до неузнаваемост градинка в район „Младост“ можеше да се види цяла бригада, която да коси треви, да реже храсти и да почиства. И ако джунглата под прозорците в този конкретен случай изчезна, проблемът си остана. А той има само едно име – липса на организация.
Обяснение за проблемите с обрасването на града със сигурност има, защото сме чували подобни през годините. Най-често администрациите по райони се оправдават с провалени конкурси за обществени поръчки за поддръжка на т.нар. зелено богатство на Варна. Имало конкурс, някой обжалвал, защото не е спечелил… и се започва едно безумно протакане на процедурата, становища, дела. Работата е там, че подобни драми с обществените поръчки има общо взето от десетина години, а местната власт все не успява да ги предвиди и реагира. Очевидно е, че за да не се стига до подобни ситуации, условията за конкурсите трябва да се подготвят така, че да не се дават основания за обжалване. Или пък поне въпросните конкурси да се правят от по-рано, за да не се получава празнина в поддръжката на зеленината през пролетта и лятото.
Разбира се, дали това е същността на проблема с неподдържаните зелени площи, можем само да предполагаме. Обясненията защо нещо не е свършено от община Варна стават напоследък все по-редки, а чувството за вина за пропуските изглежда напълно е напуснало чиновниците. Ако проблемът получи публичност – оправяме го, ако не… Е, тогава няма защо да бързаме, така изглежда тяхната логика и в очите на гражданите, и на медиите. Проблемът не би бил сериозен, ако в общината и районните кметства нямаше десетки, а може би и стотици служители, които имат задължение да следят състоянието на града и получават заплати за това. Защо те все не виждат нередностите и се налага гражданите и медиите да им ги посочват, не е много ясно. Но пък възможните отговори не са много – касае се или немарливост, или за некадърност. За съжаление, което и от двете твърдения да е вярно – резултатът си е един и същ.
Веселин Златков