Moreto.net
Ако в днешна България думата „депутат“ не е от най-любимите на народа, то в началото на миналия век, за жителите на няколко варненски села тя е равнозначна на благороден и готов да помага на гладуващите човек. Мъж, спасил от глад „електората“.
Варненският депутат от XV Обикновено Народно събрание Илия Стаматов купува цял кораб с жито, за да нахрани жителите на селата – Изгрев, Калиманци и Левски, разказа Moreto.net.
Не се знае точната дата, нито денят, когато народният избраник осигурява житото за своите земляци. Днес в Изгрев се говори, че това става някъде между 1912-1914 година. Тогава са гладни, военни години. Много от хората страдат и Стаматов решава да действа. Още повече че той чувства известна вина, казват родственици.
Но откъде това желание у Илия Стаматов да помага? Той е син на Стамат чорбаджи, за когото се смята, че е един от първите заселници на село Гюндоглу – днес Изгрев. Стамат е част от местните поборници за църковна независимост във Варненския край и логично предава любовта към родината на сина си Илия.
Когато бащата се споминал, Илия Стаматов наследява голям земеделски имот в селото. Мъжът набързо организира стопанство и става популярен сред съселяните си, като изключително трудолюбив и находчив мъж. Земеделието не е достатъчно за Илия. Той решава да построи голяма воденица в родното си село. Стаматов решава да я направи по европейски образец и наема френски инженери, които изработват цялостния проект.
Работниците вдигат воденицата край Изгревската река. Дълго време тук се произвежда едно от най-добрите брашна в региона ни. От околните села са ни завиждали за бялото и качествено брашно, с което нашите предци правели хляба си, твърдят сега в Изгрев.
Амбициозният Стаматов оборудва воденицата по последна мода за тогавашното време, а вътре работят машини „Брато“ и „Еврика“. Илия построява и чешма, както се казва по тези места, „за хаир на селото“. Тя и до днес стои на мястото си и носи името Илиевата чешма.
Избран е в Народното събрание през 1911-а
На 4 септември 1911 година в България се провеждат избори за XV Обикновено народно събрание. Тогавашната Варненска околия има право да изпрати четирима народни представители. Избирателни права имат общо 11 049 души от града и областта. Илия Стаматов също е един от кандидатите за депутат.
Той получава 3696 гласа, пред него е само известният строителен инженер Златан Бръчков с 3806 гласа. А Бръчков е име, което респектира. Инженерът е замесен в строителството на Пристанище Варна и системата от морски фарове по Българското Черноморие. Инженер Бръчкков въвежда и първите омнибуси за градския транспорт във Варна. Другите двама, които варненци пращат в Народното събрание през 1911 година, са адвокат Венедикт Попов, спечелил 1718 гласа, и колегата му юрист Стоян Русев с 1376 гласа.
XV Народно събрание има нелека съдба – управлява едва до 23 юли 1913 година и си отива от политическия живот на България с обвинението, че е водило неуспешна политика по време на Балканските войни, довели до Първата национална катастрофа. Две правителства – на Иван Гешов и Стоян Данев, се сменят в управлението на страната ни в периода 1911-1913 година. 213 е общият брой депутати в XV Народно събрание, а председател на парламента е Стоян Денев, който отстъпва поста си през лятото на 1913 година на Иван Гешов. Илия Стаматов споделя депутатските банки с изявени имена, като Атанас Буров, Александър Малинов, Антон Страшимиров, Янко Сакъзов.
Единият му син загива на фронта
На 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 година избухва Балканската война и като патриот Илия Стаматов се чувства длъжен да прати на фронта един от синовете си. Най-големият Васил нарамва пушката и заминава да брани честта на родината. Не след дълго депутатът Стаматов получава ужасното за всеки родител съобщение, че детето му е убито. Илия Стаматов намира сили само да каже: „Не го убиха турците, аз го пратих на смърт, защото се подписах за обявяването на войната!“
Депутатът не остава безчувствен към проблемите на гладуващите си по време на войната съселяни. Заедно с баджанака си от Варна адвокат Мирославов решават да купят цял кораб с жито от Украйна. След като плавателният съд акостира на пристанището в морската столица, Стаматов и Мирославов разпореждат ценната суровина да се раздаде на хората в Изгрев, Калиманци и Левски.
Според местна легенда, по-късно благодарните изгревчани се издължават напълно на Стаматов за житото, селяните от Калиманци наполовина, а тези от Левски не дават нито лев. Едва ли Стаматов прави това дарение, за да получи благодарност, най-малко пък иска да му се изплаща житото. Просто преценява в онази объркана епоха, че няма време за губене и оплакваници, и купува храна за гладните, казват днес негови родственици от Варна.
Илия Стаматов участва дейно в заседанията на тогавашния парламент, както показват документите, и не се притеснява да гласува за непопулярни решения. Първата редовна сесия на парламента се открива на 6 декември 1911 година, Стаматов е там. Депутатите разглеждат няколко съобщения от Министерския съвет, както и молби за отпуск на свои колеги. Очевидно и някои от тогавашните народни избраници не ги е свъртало много в пленарна зала. От дейността на Илия Стаматов обаче проявяват интерес не само обикновените жители на Варненско, но и група разбойници. Те наблюдават внимателно какво се случва със Стаматов, дебнат жертвата си и моментът за атака идва по-скоро от очакваното…
Бандити хващат и измъчват достойния българин
През 1913 година XV Народно събрание, казано на днешен език, „се изчерпва“, и натоварено с греха – виновник за Първата национална катастрофа, се разпуска. Така приключва и мандатът на Илия Стаматов, който се завръща в родния си край. И вместо достойно посрещане, Стаматов попада в лапите на шайка разбойници във Варненско. Бандитите хващат бившия депутат и го натоварват на файтон. Откарват го до Аксаково, където принуждават Стаматов да изтегли голяма парична сума и да им я предаде.
След това водят пленника си в Темелковия хан във Варна. Там, след пиянски запой, разбойниците решават да измъчват Илия Стаматов. Накрая го изхвърлят от втория етаж. Стаматов обаче оцелява и се довлича до дома си. Близо година след това е на легло, тежко болен. Той не разкрива на никого какво се е случило, тъй като е заплашен със смърт от бандата, ако довери някому за отвличането. Все пак, на смъртния си одър Илия Стаматов се престрашава и разказва.
Илия Стаматов оставя общо пет наследници – освен Васил, който загива като герой в Балканската война, депутатът има още четири момчета. Това са Желязко, Йордан, Димо и Николай. Днес техните наследници живеят във Варна и областта. Гордеем се с делата на Илия Стаматов. Ако България има и днес политици като него, нещата ще стоят по различен начин, казват родствениците. Разправят, че и до днес в двора на сина на Илия – Димо Илиев, има запазени няколко камъка от прочутата Илиева воденица – единственият материален спомен за един благороден български депутат.