На 13 февруари 2019 г. се изпълниха и 50 години от рождението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. За да уважат архиерея и съслужат заедно с него в празничния ден, в престолния град Варна дойдоха Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, Техни Високопреосвещенства Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Западно и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил и Техни Преосвещенства Мелнишки Герасим и Велички Сионий.
Гости от Поместни православни църкви бяха: Техни Високопреосвещенства архиепископ Теодосий на Томис (Румънска православна църква), Едески митрополит Йоил, Еласонския митрополит Харитон (Еладска православна църква), Люблински и Холмски архиепископ Авел (Полска православна църква) и Негово Високопреосвещенство Борисполски и Броварски митрополит Антоний от Украинската православна църква – Московска патриаршия с придружаващата го делегация, както и архим. Васиан, официален представител на Руския патриарх Кирил в България, Негово Преосвещенство Диоклийски еп. Методий, викарий на Черногорско-приморския митрополит Амфилохий.
По решение на Св. Синод Варненският и Великопреславски митрополит Йоан бе удостоен с високото църковно отличие на Българската православна църква – Българска патриаршия, орден „Св. Йоан Рилски“ I степен. Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Неофит връчи на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан панагия и кръст за молитвен спомен на това светло тържество. Поздравителни слова произнесоха и гостите – представители на Поместните православни църкви.
В своето слово митрополит Йоан благодари на всички свои гости за уважението и честта, която са му оказали с присъствието си, като изрази сърдечна благодарност към Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит за неговата отеческа любов и първосветителски благослов. Митрополит Йоан благодари на своите събратя, досточтимите архиереи – членове на Св. Синод за решението им и за днешното удостояване с орден, в чест на преподобния и богоносен наш отец Йоан пустинножител Рилски чудотворец, както и за тяхната любов и подкрепа.
След избирането му за владика на митрополит Йоан са казвали да не идва във Варна, тъй като хората в морския град са „страшно лоши, студени, много груби и много лицемерни“. Това признава той в интервю за „Дарик” по случай 50-годишния юбилей.
„Не може човек да живее без надежда. 50 години не са много, но не са и малко. Това е време, в което човек разбира, че повечето му живот е минал, защото има малка вероятност да са още 50. Нашият живот е свързан с църквата и здравето е важно, за да извършим онова, което сме планували като близки цели – да завършим храма „Св. Прокопий Варненски”, да направим ремонта на Катедралата, да завършим храма „Св. Пантелеймон” в Каспичан, да ремонтираме някои от храмовете във Велики Преслав, манастирите в Патлейна и в село Златар. Едната страна е чисто строително-възстановителна, която е наше задължение според устава. От друга страна – работата с хората, възпитанието и образованието на младите. Сегашното младо поколение е изключително информирано във всяка една област, ползва интернет, електронните медии, „Фейсбук”, „Туитър”. Но това е една отговорност, защото човек не трябва да губи връзката с книгата и написаното слово, трябва да познава своята вяра. Ако се е определил като православен християнин, трябва да знае какво означава това и какво изисква тази вяра. Ако човек не е вярващ, той ще се среща с много предизвикателства и няма да намери верния път за тяхното разрешаване. Ако пък намери някакъв път, той ще е свързан с егоизма и незачитането на всички хора около него. Имаме доволно много такива примери.
В момента човек иска да бъде силен, смел, богат, да разчита на собствените си възможности и средства. В такъв план човек поставя собствения си „аз” на голям пиедестал. В момента един от най-големите идоли в битието ни е човешкото тяло. Правят се огромни жертви в старанието за него – човек да изглежда изключително добре, да бъде изключително красив, да бъде изключително силен. От друга страна, материалното е средство човек да живее добре. Когато средството стане цел, става страшно. Егоизмът се обособява в определена култура, която има свои последователи, и това е много страшно. В такива хора Бог е поставен някъде в периферията. Не отричат, че съществува, но смятат, че те са тези, които трябва да водят. Човек трябва да изяви силата си и да стане пръв, но това първенство става за сметка на ближните. Винаги има някой, който е потърпевш, и той не е един. Ако човек поставяше Бог в центъра на своя живот, щеше да знае, че пак може да бъде трудолюбив, старателен, последователен, но да разбира, че това е Божията сила, която действа в него. И щеше да я търси още повече, защото сам ще осмисли, че е твърде слаб. Няма да може да изгради тази величествена представа за себе си, когато се вгледа в някои от слабостите и греховете си. Сегашният човек няма смелостта да погледне себе си. Сегашният човек има желанието да гледа ближния и да го осъжда. Да има винаги виновен, е по-лесно, по-практично и по-удобно. А когато опре до нас – там нямаме отговорност“, каза още митрополит Йоан в интервюто си за „Дарик” – Варна.