Веселин Златков
Изграждането на велоалеите във града ни вече седмици наред държи първенството на най-обсъждана от варненци тема. Причината за това е очевидна – те не са това, което сме очаквали. Не говорим само за фрапиращите тесни участъци, които изумяват всеки, който ги види. Това си е абсурд, който няма обяснение. Дали такова ще се намери, когато дойде време за отчитане на свършената работа? Не се знае, но пък трябва да стискаме палци някой да може да защити тази невиждана инфраструктурна иновация.
Нека го обясним максимално разбираемо. Както се знае, велосипедните трасета са част от най-големия до момента европроект, реализиран във Варна. Те, както новите автобуси, новите спирки, електронни табла за информация кога ще дойде рейсът, автоматичните устройства за продажба на билети и още няколко елемента, са част от проекта „Интегриран градски транспорт“. След драматично забавяне с месеци, в които всички се питаха прави ли се изобщо нещо, сега всички дейности по него трескаво се наваксват. Заплахата е сериозна и не е само свързана със срока, който изтича в края на годината, според уверенията на ангажираните с изпълнението му. Оценка ще се прави и на това как са реализирани планираните дейности.
Ако се прецени, че предварителните проекти не са изпълнени както трябва, свършената работа може да си остане за сметка на общината, респективно на варненци, които пълнят бюджета й. Вероятността Европа да се отрече от проекта си за варненския транспорт обаче поне в момента изглежда малка. Ако предвидените компоненти бъдат изпълнените без фрапиращи нарушения – както в процедурите, така и в самото изграждане на обектите, всичко ще приключи успешно.
Опасността обаче абсурдните недомислици, на които се смее целият град, да докарат солена глоба за общината, е реална. Проблемът има обаче и друга страна. Кой в крайна сметка проектира велоалеите в този вид и защо никой не попита варненци дали са съгласни с това? Този въпрос започна да звучи все по-често сред гражданите. Те търсят отговор, но изглежда в момента няма кой да им даде такъв.
Кой и защо качи колелетата на тротоара?
Защо велосипедистите трябва да се движат по-тротоара? Това е нещото, което най-трудно се разбира и от самите колоездачи, и от пешеходците, които трябва вече да се сместват по отеснелите тротоари, за да им дават път. Обяснение просто няма. Велосипедистите по принцип трябва да се движат по уличното платно и го правят. В града те са по-бързи от автомобилите, така че опасността някой да забави трафика не съществува.
Напротив, по новите велоалеи колоездачът трябва да си отваря очите на четири, да пази себе си и околните, които като цяло ще си ходят по велоалеята, защото тротоарът вече е стеснен с изграждането й. Конфликтите така стават неизбежни, а зачестят ли, ясно е какъв ще стане изборът – или оставяш колелото, или се връщаш обратно с него на пътя. Тоест, цялото упражнение с изграждането на велоалеи става безсмислено.
Нека подчертаем и още нещо важно. Целта да се направят дълги велоалеи не за да бъдат ползвани за разходка, а за придвижване. Колелото не е приумица за свободното време, с него се ходи на работа, на лекции, на пазар. В този смисъл, велосипедистите трябваше да бъдат, образно казано, „интегрирани“ с колите, на уличното платно, а не с пешеходците, с които взаимно ще си пречат много повече.
Странното е, че проектът за изграждане на велоалеите в този вид е одобрен като концепция. Още по-странно е, че при разработката й явно са участвали само… автомобилисти. Представители на известния варненски велоклуб „Устрем“, който от години обединяваше усилията и се опитваше да принуди общината да ги изгради, отдавна казаха тежката си дума. А тя е, че в този вид велоалеите не вършат особена работа. Проблемът е, че те имаха възможност да го изкажат едва постфактум, тоест, когато проектът за велоалеите беше изготвен, одобрен и дори беше започнал да се реализира.