Веселин Златков
Какво създава уникалната атмосфера на един град, който има амбицията да привлича туристи и да бъде нещо повече от обикновен регионален център? Този въпрос е колкото актуален за Варна, която в последно време се опитва да догонва Пловдив и Бургас в развитието си, толкова и сложен и комплексен. Едно събитие от изминалата седмица обаче подсказа верния отговор, при това малко неочаквано.
Откриването на паметника на арх. Дабко Дабков в центъра на града ни се превърна буквално за часове в истинска сензация. Минувачите бяха привлечени като с магнит към бронзовата статуя на седналия съвсем естествено господин пред историческия хотел „Мусала“. Да си направиш снимка с него се превърна в нова градска мода, посрещната със всеобщ ентусиазъм.
Оживлението около паметника трудно може да се отдаде на признателността на варненци към архитекта, създал едни от най-важните архитектурни символи на Варна. Ако трябва да бъдем честни, вероятно мнозина за първи път чуваха името на арх. Дабков. В самата статуя обаче има характер, някакво ретро очарование, към което хората, разхождащи се по новия център на Варна, просто не могат да останат безразлични.
Всички, които имат принос за изграждането на този паметник, трябва да получат поздравления. Разбира се, най-големите благодарности са към скулптора Веселин Костадинов. Важно е подчертаем, че тази негова творба стана любима на варненци точно толкова бързо, колкото друга негова статуя събра техните подигравки. Става въпрос за превърналата се в скандал мраморна Венера от Варна, която преди години беше поставена на ларгото към входа на Морската градина. Чест прави на Веселин Костадинов, че след обидните коментари не се отказа да работи за подобряването на естетическата среда на Варна. Паметникът на арх. Дабко Дабков е безспорен успех и повод за гордост за скулптора, а признателността на съгражданите му е очевидна.
Новите строителни технологии могат да са от полза
Модерна или ретро – каква трябва да бъде Варна, за да излъчва блясъка и очарованието, които всички очакват от нея? Лесно е да отговорим, че най-добре би било двете тенденции в естетиката на градската среда да се комбинират. Това обаче изобщо не е лесно. Ако се загледаме в града си, ще видим на много места комбинации на старо и ново, като резултатите от тях са доста противоречиви. Дори и в момента сме свидетели на поредния опит за комбиниране на двете тенденции. Морските бани, които преди около век са били съоръжението, което е превърнало Варна в курортен град, в момента се обновяват и до голяма степен модернизират. Крайният резултат от реконструкцията трябва да стане ясен скоро, но още от миналата година сме свидетели на примери, че смелата реконструкция е по-скоро успешно начинание. Оформените нови заведения се радват на популярност, туристите, а и самите варненци са любопитни да видят резултата от реконструкцията.
Мнозина помнят, че само преди години зоната около градския плаж и стената на морските бани беше през по-голямата част от годината свърталище на клошари и младежки компании, нанасящи всякакви поражения на съоръжението. Днес нещата са доста по-различни и най-естествената връзка на града с плажа и морето функционира на практика целогодишно.
Тази рецепта за изпълване с ново съдържание на старите варненски забележителности обаче трудно може да се приложи повсеместно. Стари сгради, които със сигурност носят очарованието и романтиката на някогашната Варна, продължават да изчезват и отстъпват място на нови постройки, които далеч невинаги реализират функциите си. Разбира се, решението дали една трудна за поддръжка и ефективно използване къща трябва да бъде съборена е на собствениците, които са единствените, които имат право да се разпореждат с имота си. Същевременно обаче обществеността на Варна все по-често реагира бурно на изчезващото архитектурно минало. Причината е ясна – старите сгради носят частица от историята, от атмосферата от първата половина на ХХ век, която е всъщност единственият източник на аристократизъм за града ни.
Общината ще поддържа стари сгради срещу ипотека
През изминалата седмица, точно около появата на паметника на арх. Дабко Дабков, кметът на Варна Иван Портних съобщи, че общината смята най-сетне сама да се погрижи за рушащото се архитектурно наследство, инвестирайки в опазването му. „Много от сградите са оставени безстопанствени с надеждата да паднат и на тяхно място да се реализират инвестиционни намерения. Ако след изпращането на нотариални покани не бъдат предприети действия в предписаните срокове, общината ще използва правото си да извърши сама укрепване и възстановяване. Това се случва с учредяването на ипотека върху самата сграда, обявяването й за публична продан и възстановяване на средствата, които общината е похарчила“, заяви Портних.
Тази идея не е нова. Новост обаче би било нейното практическо реализиране. За съжаление, всичко в този процес опира до средства, при това не само за извършване на строителната работа, но и за осигуряването на експерти, които знаят точно как да подходят към опазването на старите сгради. Община Варна очаква от Националния институт за недвижимо културно наследство и обявяването на 175 сгради за паметници на културата. Това каза кметът на града Иван Портних. „Процесът е изключително болезнен и мъчителен. Успяхме да актуализираме списък от 400 обекта, който вече е минал одобрение през съответните институции“, обясни варненският кмет.