Конфликтът между Великобритания и Русия ни връща във времето на Студената война, и то в най-ярката ѝ форма. Това коментира лидерът на варненските социалисти Борислав Гуцанов в предаването „Посоки. еu” на телевизия „Черно море“. „Конфликтът вече е не само между Великобритания и Русия, намеси се и Вашингтон, намесиха се и още около 25 държави. Светът се изправи на прага на огромна дипломатическа криза и едва ли не близо до военен конфликт. Това е нещо, което не считам, че е нормално в днешния свят. При тези комуникации, при ООН и при този диалог, който съществува, тази истерия не трябваше да стига до тук и до такова масово отзоваване на дипломати и мисля, че тонът трябва малко да се намали“, коментира председателят на градското ръководство на социалистите.
Гуцанов коментира също, че мотивите на държавите, които обвиняват Русия за отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, не са основателни, най-малкото защото има презумпция за невинност до доказване на противното. „Не може да се говори за „евентуална намеса“ на Русия, няма такива неща, трябва да се говори с точни и ясни факти и едва тогава може да се пристъпи към действия. При такава оскъдна и дори противоречива информация – защото видяхте, през последните 2-3 дни се оказа, че има противоречия около мястото на отровното вещество – не може да има силни чувства към хората, които коментират кой е авторът на подобна акция“, каза още той.
Относно съвпадението на мненията на службите на Великобритания, САЩ, Германия и т.н. за автора на отравянето, Гуцанов припомни, че подобно единодушие беше заявено преди време и за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак. „Това беше причината за атаката срещу тази държава, за смяната на режима и всичко, което се случи след това. Никой не намери такива оръжия, дори се стигна до разпити на държавни лидери като Тони Блеър за това как се е стигнало до решението за военни действия“, каза още Гуцанов. По негово мнение, е съмнително дали става въпрос за грешки или за обслужване на политически интереси от страна на разузнавателните структури.
Няма място за партии и шикалкавене във външната политика
„Разбира се, това е нормално, те трябва да защитават интересите на собствената си държава. Но в случая става въпрос за един огромен конфликт, който завладява не само Европа, но и света. Не считам, че това трябва да бъде допускано. Затова се радвам за тази позиция, която взе първо моята партия, БСП и лидерът ни Корнелия Нинова в парламента, както и че това в последствие стана позиция на правителството“, заяви Борислав Гуцанов.
Лидерът на варненските социалисти изрази категорично мнение, че без доказателства не бива да се стига до експулсиране на руски дипломати от България. „Това е държавническото мислене и когато конфликтите са такива, няма място за партии и за шикалкавене. Трябва да има обединение и на първо място диалог“, коментира той.
Гуцанов заяви също, че трябва да се оценят нюансите в позицията на Германия, които експулсираха четирима руски дипломати, но веднага приеха още толкова нови, като заедно с това газовият проект „Северен поток“ продължава. Той допълни: „Относно другата голяма сила в Европа – Франция, на този етап остават плановете за посещението на президента Макрон в Москва. Австрия, която ще приеме председателството на ЕС след България, заяви, че е готова да бъде мост в отношенията между Великобритания и Русия. Мисля, че на България й отива да започне този диалог още сега и после да го предаде на Австрия и според мен това трябва да е българската позиция.“
В отговор на въпрос защо толкова европейски държави изразяват толкова солидарна позиция с Великобритания, при положение, че тя напуска ЕС, Борислав Гуцанов обясни: „Всяка държава сама преценява какво решение да вземе в дадения конфликт. На ако ви прави впечатление, всички остават поне по една вратичка, за да не прекъснат отношенията си с Русия. И аз не считам, че някой изобщо има полза от тази Студена война, която споменахме в началото, от нови икономически блокади или от каквото и да е, което нарушава нормалния живот.“
Нямаше крачка напред в отношенията с Турция, но диалогът продължава
Освен за случая „Скрипал“, лидерът на варненските социалисти говори в телевизионния ефир и за срещата на високо ниво между ЕС и Турция в Евксиноград. „Информацията, с която разполагаме за срещата и която беше огласена публично, е близко до очакванията. Трудно можеше да се стигне до по-задълбочен диалог и нови, коренно различни отношения между ЕС и Турция. Позициите са твърде различни и виждате, че и едната страна – нашата, и другата, отстояваха тези позиции, без да направят отстъпка в този случай. От друга страна, трябва да се оцени фактът, че среща имаше, че диалогът продължава. Пак ще повторя, диалогът – между хората, между нациите, между цивилизациите, е най-важното. Добре е също, че се стигна до едно виждане за продължаване на финансирането на ЕС към Турция по въпроса с бежанците. Това конкретно за България е много важно, защото ние сме слаба държава и малка в момента и една бежанска вълна няма да ни се отрази положително. Тази среща все пак не достигна до някакъв обрат в отношенията, това е безспорно, и мнението на големите западни политически коментатори е такова“, каза Борислав Гуцанов.
Той обаче не пропусна да отбележи, че Турция има своите имперски амбиции и не ги крие в последно време. „Не трябва да забравяме какво стана в Кипър, виждате колко са тежки отношенията между Турция и Гърция. Това е държава, която има своите амбиции и своите сили. От друга страна, големият ѝ стокооборот е именно с ЕС, някъде около 130-140 милиарда годишно. Турция има с Китай пет пъти по-малък стокооборот. Така че тя няма как да гледа на Европа като империя, както е било преди повече от 300 години, когато войските ѝ са били пред стените на Виена. В крайна сметка, всичко трябва да се прави така, че хората да живеят по-нормално и по-добре, защото човешкият живот е уникален и много кратък“, коментира Гуцанов. В заключение лидерът на варненските социалисти заяви, че позицията на България във външната политика и особено по напрежението между Русия и Запада е правилната, при това в ситуация, която е може би най-сериозната криза в света от края на Студената война.