Денят на българските адвокати – 22 ноември. Точно тогава Адвокатският съвет във Варна отпразнува официално 125-годишнината от създаването си. По този повод във Фестивалния и конгресен център се проведе тържественото заседание на Адвокатския съвет във Варна. Там беше представена книгата на Борислав Дряновски „История на Варненската адвокатура“. Вечерта продължи с празничен концерт по повод юбилея в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“.
„Варненската адвокатура започва да пише своята история след Освобождението на града от османско владичество на 27 юли 1878 г. с регламентираните „повереници” в новоизграждащата се съдебна система. Широко организираният характер на нейната дейност може да се прочете в Закона за адвокатите, публикуван в брой 140 от 24 декември 1888 г. на „Държавен вестник“, който определя правата и задълженията на защитниците и начина за получаване на право за упражняване на адвокатска професия. Според тогавашните правила адвокатът е трябвало да бъде със средно образование, да е положил и издържал изпит, да е работил в съдебната система или да е практикувал при друг адвокат три години. Завършилите правни науки, както и бившите министри се ползвали с привилегията да не полагат изпит, за да упражняват адвокатската професия. Създаването на съвет на адвокатите се позволявало от закона, ако към окръжното съдилище работят поне седем адвокати, а от тях три четвърти пожелаят това. По време на обнародване на закона във Варна работят около 10 адвокати, а днес колегията наброява над 1142-ма души“, разказват от самия Адвокатски съвет.
– Колко години сте адвокат?
– 52 години. Иначе съм на 85. Има и един колега, който е по-възрастен от мен – на 93.
– Какво беше началото за Вас?
– Завърших Софийския университет. Тогава нямаше тук необходимата специалност. Завърших на 31 години. Преди това се дипломирах във Варна с икономика на строителството. Работих във варненска поща и следвах. Издействах прехвърляне право в София. Стажувах във Варненския съд една година. 11 месеца чаках да се освободи място в адвокатурата, принципът беше такъв. Нещо като щат. И след това поех работата на 13 март 1963 година.
– Има ли голяма разлика между тогава и сега в адвокатската работа?
– Има огромна разлика между тогава и сега. И хората бяха други. Най-напред работех всичко. След това установих, че не ми харесва наказателното право, насочих се сам към гражданската материя – делби, закон за собствеността. В началото работех и брачни дела, след това ги изоставих. Имаше разводи тогава, но имаше и повече бракове.
– Предавате ли днес опита на по-младите колеги?
– Опитът се предава по следния начин: когато се стажува, се отива при адвокат, назначен от градския съвет, патрон – това е римското понятие на обучаващия. Идват по една година, обучаваме ги, никога не съм отказвал на никого, като пита нещо. Винаги съм предупреждавал за възможностите, за всичко отговарям, но не обичам да ме питат два пъти за едно и също.
– Обичате ли професията си?
– Щом толкова години я работя, смятам, че я обичам. Другите колеги – също, надявам се. Когато бяхме само 80 човека във Варна, а сега са над 1080, тогава този, който идваше, си обичаше работата.
– Вярва ли българинът в законодателството?
– Не. Но друго не искам да коментирам по този въпрос. Всеки може да си отговори сам защо е така.
– Дава ли адвокатската професия начален старт за друга професия?
– Дава. Така е, защото правото е наука, която дава поглед върху всичко. Почти всички политици са адвокати.
– Страхуват ли се хората от адвокатите и от това дали ще имат полза или загуби от тях, ако им се наложи?
– Защо да се страхуват хората, това са внушения. Изненадан съм, че някои казват „подкупен адвокат“, кой подкупва – клиентът или противната страна?! Клиентът не може да подкупва, той плаща хонорар, противната страна може.
– В какво вярва истинският адвокат?
– Истинският адвокат трябва да вярва в законите, в приложението им. Винаги съм работил по съвест. За това избрах гражданското право. Защото то изисква много труд. 50 пъти повече, отколкото наказателното. Изискват много труд, но съвестта е по-запазена.
– Какво препоръчвате на тези, които сега стартират в професията?
– Препоръчвам да си обичат професията.
Разговаря Виолета Николаева