Халфът става шампион на България и стига до националния отбор
Бившият футболист Живко Бояджиев е бил арестуван, за да премине във Феър плей. Това разкри за „Народно дело Седмицата” самият той по повод 25-годишнината от основаването на първата частна школа в България. На 1 септември 1992 година Иван Петров учредява Феър плей в комплекс ”Орбита” във Варна и в следващите години учи на футбол над 300 таланти. Петима от тях стигат до „А” група – Иван Найденов, Живко Бояджиев, Тодор Радомиров, Христо Николов-Бучи и Венцислав Маринов, а представителният тим за кратко играе и в „Б” група. През 2000 година Феър плей става аматьорски шампион на България, след като във финала бие Сокол Марково с дузпи в София. През 2007-а клубът престава да съществува, след като 2 години по-рано губи базата си под Аспаруховия мост.
„През 1993-та година, когато бях в десети клас, Иван Петров искаше да ме вземе във Феър плей. Аз обаче бях дал паспорта си на Димитър Видинлиев и Никола Попов, бог да го прости, за да ме картотекират в Тича. Помня, че бях в микробуса на Иван на булевард „Левски”. Той ме успокои, че ще измисли нещо, и в следващия момент видя двама познати полицаи. Каза ми да стоя при тях, а той отиде на „Юрий Гагарин” при Видинлиев и Попов. След малко се върна с двамата и паспорта ми. Пред всички полицаите заявиха със суров тон, че са ме задържали, защото нямам документ за самоличност. Взеха паспорта и заявиха, че тръгвам с тях, за да дам показания. Вместо в Районното обаче, отидохме в Зоналния футболен съюз и получих права за Феър плей”, връща се назад във времето Бояджиев.
Бившият халф си спомни също, че като войник е бил най-големият футболист в мъжкия отбор, който през 1997 година за първи път влиза в Североизточна „В” група. „Това стана факт, след като в последния кръг бихме с 1:0 Локомотив Каспичан с гол на Венко Иванов. Три години по-късно станахме шампион на България за аматьори, и мен, Тошко Радомиров и Веско Христов ни поканиха в аматьорския националния отбор. Преодоляхме квалификациите и участвахме на европейско, където се класирахме трети. На финалите обаче игра само Тошко. Аз вече нямах право, тъй като бях подписал професионален договор със Славия”, допълни Живко.
Той изрази задоволство, че е бил част от страхотен колектив във Феър плей и до ден днешен всички останали приятели.
„Не само на 1 септември, но и в много други дни, се събираме и си спомняме хубавите времена. Победи, случки, как тренирахме на „Юрий Гагарин”, а после се преместихме на една поляна под Аспаруховия мост, която Иван Петров превърна във футболен терен и наш втори дом”, завърши Бояджиев.