Веселин Златков
Апостол Димитров е роден през 1950 г. в гр. Варна. През 1973 г. завършва висше образование във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, в периода 1985-1987 г. специализира в Академията за обществени науки, гр. Москва. Бившият лидер на варненските социалисти и председател на Общински съвет – Варна, и народен представител в момента е член на политическото ръководство на БСП, след дълга и ползотворна работа в Комисията по досиетата. Пред „Народно дело Седмицата“ той сподели вижданията си за това кой е пътят, по който БСП във Варна и региона може да върне доверието на избирателите.
– Наскоро беше избран нов областен председател на БСП, има надежда, че това ще доведе до оттласкването на партията от ниската точка, в която се намира в момента в региона. Как гледате Вие на тази промяна?
– Тази промяна се наложи поради уставни изисквания, тъй като досегашният председател е народен представител и по силата на устава не може да съвместява партийна ръководна длъжност с място в парламента. Издигнаха се няколко кандидатури, беше подкрепена тази на Цонко Цонев, който и преди е заемал този пост. Нормално е да не се приемат еднозначно всички кандидатури, но това е решението на мнозинството и ние трябва да приемем избора на областния съвет. Лично аз бих работил с всеки, още повече като член на Изпълнителното бюро, на ръководството на партията. За мен най-важното е, с оглед, че идват местни избори, да превърнем БСП не само във Варна и в областта, в основен политически фактор, който да има своята дума по отношение на местните политики.
За съжаление към момента, заради недоброто представяне на предходните избори, в областта имаме само един кмет на БСП, на много места е скромно участието ни в общинските съвети, а дори има и две общини, в които, ако не се лъжа, нямаме и представители.
Какъв трябва да е подходът според мен? На първо място социалистическата партия във Варна и областта трябва да си възвърне доверието на хората. Как може да стане това? Според мен, като се активира политическият диалог, на първо място с управляващите, като се взема една принципна, но когато се налага, и критична позиция. Второ – да се търси диалогът и с други партии, които по стечение на обстоятелствата са в опозиция, или други леви партии, а също и с неправителствените организации. Тоест, да започнем да формираме позиции по местните въпроси, които интересуват и вълнуват хората.
За да бъда по-конкретен, ще дам пример с инфраструктурата в общините – пътна и инженерна. Не само във Варна, а и в областта, сме свидетели на нейното много лошо състояние, с малки изключения, които се отнасят за основни артерии на областния град. Пътната инфраструктура е в окаяно състояние, а в крайна сметка всички сме добросъвестни данъкоплатци с право да настояваме за повече от управляващите, ако искате – да ни предоставят една по-добра услуга.
Подобно е и състоянието с инженерната услуга. Не знам колко варненци разбраха, че от 1 май водата във Варна подскочи с над 15 % и е една от най-скъпите в големите областни центрове – с 60-70 стотинки повече от София. И тук сме съвестни платци, а не получаваме добра услуга. Могат да се дадат много примери как на едно и също място след ремонт се получават нови пробиви. Аз живея зад Паметника на българо-съветската дружба, там за две-три години три пъти избива магистрален водопровод, при единия случай щяха да се издавят хората в един автобус, а после нещата се повтарят, отново с опасност за живота на хората.
– Защо тези проблеми остават сериозни, при положение, че сегашното управление отчита много сериозни държавни средства, вложени именно в инфраструктурата на Варна?
– За мен е най-важно в това отношение да се засили гражданският контрол. В момента тези, които ни предоставят споменатите услуги, те сами си правят ремонтите, имам чувството, че и сами си правят и оценката на свършената работа. Даже и да има някакъв институционален контрол, той е много слаб, не е ефективен. Не изключвам да има и обвързаности. Затова и тук е най-слабото звено – няма ефективен контрол от независими институции, а най-независимата инстанция са самите граждани. Ако не можем да накараме доставчиците на тези услуги да вършат съвестно работата си и от това да страдаме всички, трябва да търси други кадри, други хора. Но не може например да сме реално в лятото, в туристическия сезон, и да се питаме още дали Варна е готова за него. Преди години подготовката за него приключваше още около 30 април. Сега Варна не е готова и не е изключено и през най-натоварения период на лятото да гледаме разкопани улици, в това число и в центъра, да има и проблеми и с водоснабдяването… Та, ако иска БСП постепенно да възвръща доверието на хората, трябва да почнем да чуваме и да разговаряме по ежедневните проблеми. Не става дума за голямата политика, трябва да говорим за това, което всеки ден създава дискомфорт на всеки един от нас.
– А има ли БСП ресурс за такава работа, за поддържането на такъв активен контакт с гражданите, защото това явно не е лесно начинание?
– Безспорно, тук трябва да се подхожда компетентно и професионално! Единият резерв е в нашите представителите в органите на местната власт. Всеки общински съветник има право и задължение да получава, да изисква информация, доклади по проблемите. Другият резерв са варненските университети, в които има и научен, и професионален потенциал в определени сфери. Какво по-добро от това този потенциал да се използва за решаването на конкретни проблеми, да дава своята експертна оценка? Да не говорим за диалога с другите партии, защото все пак говорим за решаването на общи проблеми, не за партийна пропаганда. С тях могат да се дават конкретни предложения, а ролята на нашите представители може и да е само да ги внасят в дневния ред на местната власт. Не на последно място, право и задължение на общинските съветници е да търсят отговорите на кметовете ни на съответните администрации.
– Има обаче една презумпция за ролята на БСП във Варна и за това, че варненци са по-склонни по принцип да избират дясното, а не лявото. Въпреки че невинаги е било така, на последните избори тази тенденция се потвърждава. При положение, че тече силна пропаганда срещу социалистическата партия, включително и с постоянно припомняне на тоталитарния режим, как смятате да убедите избирателите, че трябва да ви имат доверие?
– Аз мисля, че интелектуалното ниво на варненци е по-високо и те могат да се ориентират сами, при положение обаче че има достатъчно ясни, точни и силни послания от една страна, от друга, че имаме кадрови потенциал. Подчертавам, не смятам, че партията трябва да излъчва ръководители само от своите среди. Тогава може и да обърнем отношението на варненци спрямо БСП. Имаме такива прецеденти – 1999-а, а също и през 2003-а. През 2003-а от 51 съветници левицата имаше 20 съветници, от които БСП имаше 16. Не мога да упреквам варненци, явно те не са намерили основание да ни подкрепят в определен момент. Да не говорим, че вътрешните противоречия, които периодично възникват, също разколебават доверието в партията ни. Като не си си подредил собствения двор, няма как да претендираш да подредиш големия град.
– Как виждате Варна в този момент? Изпълва ли със съдържание големия потенциал, който има като граница на Европейския съюз, като портал на Европа?
– Варна винаги е имала своята перспектива и нея никой не може да я убие, но пък може сериозно да я забави. Въпросът е как ще използваме възможностите, които имаме в Европейския съюз, както и географските дадености, и всички видове транспортни връзки, които съществуват – пристанище, но не само, тук са концентрирани всички видове транспорт. Въпросът е дали ще можем дадем атрактивни предложения на нашите партньори, включително и в ЕС, за да можем да извлечем максимални ползи за града. Пак ще повторя – трябва да използваме големия плюс на Варна, който е академичният потенциал, който в момента не употребяваме с необходимия коефициент на полезно действие.